Двамата разговаряха през цялото пътуване през града и преди Спенсър да се усети, те вече слизаха от магистралата покрай зоологическата градина. Пулсът й се беше успокоил. Бузите я боляха от смях. Предложението да разговарят за нещо друго, различно от случая, беше много добро.
Когато спряха на един светофар, шофьорът пусна радиото. А сега превключваме на разследването на убийството на Табита Кларк. Следователите казват, че са напреднали с разпитите и вече имат няколко потенциални заподозрени.
Спенсър заби нокти в коляното си. Заподозрени?
— Това е много луда история, нали? — Чейс кръстоса крака. — От време на време я следя. Няколко души ми изпратиха запитвания дали ще започна да публикувам разни неща за нея в блога.
— Уф — каза Спенсър и с трепереща ръка отметна кичур коса от рамото си.
Чейс грабна чашата си с шампанско.
— Всъщност ти си била в Ямайка по времето, когато Табита е умряла, нали? Видя ли нещо?
Спенсър се обърна и втренчи поглед в него; по гърба й започнаха да се стичат ручейчета студена пот.
— Никога не съм ти казвала, че съм била в Ямайка.
Чейс примигна.
— Да, каза ми.
— Не, не съм. — Тя започна да трепери. — Със сигурност не съм. — И без това я беше страх да си признае коя е. Не беше чак толкова глупава, че да му разкаже и за Ямайка.
Чейс пресуши чашата си на един дъх. Очите му не изпускаха нейните и за миг. Адамовата му ябълка се повдигна и се спусна, когато преглътна. Той бавно бръкна в джоба си, за да извади нещо. Направи го по същия начин, както някой, който иска да извади нож или пистолет. В съзнанието на Спенсър се появиха съвсем нови мисли. Ами ако Чейс знаеше, че Спенсър е била в Ямайка само защото и той е бил там?
Внезапно кръвта й се смрази и цялата ужасна схема се подреди в съзнанието й. Колко лесно бе намерила този блог. С каква готовност Чейс беше споделил с нея всички подробности за Али, тайни, които не можеха да бъдат открити току-така. Снимките, които й беше показал, очевидно бяха от нечия частна колекция, а не му бяха изпратени просто така. Освен това Чейс нямаше проблеми с проникването в компютърните системи, което означаваше, че лесно може да вкара информация в компютъра на Наоми Циглър на кораба, в лаптопа на Били Форд и в компютърната система на аптечната верига. Ако този адрес изобщо беше на аптечна верига. Спенсър просто беше повярвала на думите му.
Той я беше отвел в блока, където беше подготвен капанът. А после беше паднал пред онази врата и се беше блъснал в нея. Изглеждаше случайно, но ако всъщност не беше така? Знаеше ли той, че таванския капак щеше да се отвори? Или с почукването го беше задействал? А може би беше дал сигнал на някой вътре да го отвори?
Възможно ли беше Чейс да е тайният приятел на Али? Другият А.? През цялото време си беше мислела, че това е Ноъл… и беше паднала право в капана на Истинската Али.
Ръката на Спенсър се плъзна към дръжката на вратата. Внезапно Чейс я хвана за китката на другата ръка и я придърпа към себе си. Очите му проблясваха. Доволната му усмивка беше изчезнала.
— Трябва да ти кажа нещо — рече мрачно той.
— Аз… — Спенсър трепереше. Тя посочи към нещо през прозореца. — Какво е това?
Чейс пусна ръката й и се обърна. Спенсър завъртя дръжката и отвори вратата. Когато Чейс разбра, че това е номер, тя вече се намираше на пътя. Студеният вятър повдигна полата й. Токчето й се изкриви, но тя не се отказа.
— Спенсър! — извика Чейс. — Какво правиш?
Той също се опита да се измъкне от колата. Спенсър извика и изрита вратата с крак, затръшвайки я в лицето му. Светофарът светна зелено. Останалите коли надуха клаксоните си.
— Тръгвай! — извика Спенсър на шофьора, който изглеждаше ошашкан. За нейна голяма изненада лимузината наистина потегли. Спенсър се обърна и побягна.
Тя притича на зигзаг покрай една двойка, които вървяха по тротоара, хванати за ръце, и сви в една алея. Изобщо не познаваше добре тази част от града. Не минаваха никакви таксита. Хора седяха на стъпалата пред къщите си и гледаха. Иззад ъгъла се появиха група деца и силният им смях се понесе по алеите.