Хана наведе главата си настрани.
— Защо ме питаш точно това?
Господин Мерин се размърда смутено.
— Не се ядосвай. Онзи ден те чух да казваш на Майк, че предпочиташ да умреш, вместо да се състезаваш срещу Чейси Бледсоу. — Той смръщи вежди. — Не е много хубаво да говориш така, Хана. Всеки съперник заслужава една добра кампания.
Хана зяпна изненадано. Изпълни я буря от емоции — вина, съжаление, смущение, гняв към А.
— Не е каквото си мислиш — призна си тя. — Не го мислех наистина. — Но дали не беше истина? Част от нея се присмиваше на конкуренцията на Чейси. Внезапно тя си спомни за обляното в сълзи лице на момичето.
Господин Мерин сложи ръката си върху нейната.
— Знаеш ли какво си мисля аз? Че ти си добър човек. Че постъпваш правилно — и когато печелиш, и когато губиш.
В този миг той зърна нещо през прозореца и погледът му светна. Колата на Майк беше спряла до тротоара. Той слезе от нея, облечен в смокинг. В ръката си държеше огромен букет рози.
Хана изтича при огледалото в коридора и провери грима си. Приглади дрехата си и нагласи короната. Когато на вратата се позвъни, тя бързо я отвори.
— Къде се губиш?
Майк сви рамене.
— Съжалявам, че закъснях. В цветарския магазин имаше ужасна опашка.
Хана сложи ръце на хълбоците си.
— Да си чувал за обаждане по телефона? Пратих ти милион есемеса днес! Дори не бях сигурна дали ще дойдеш!
Майк я огледа от главата до петите и се подсмихна.
— Изглежда си била доста сигурна. — Той въздъхна. — Нали ти казах, че ще дойда, Хана. А ти винаги ми се караш, когато говоря по телефона, докато шофирам. — Тогава той забеляза господин Мерин, който се беше оттеглил в кухнята. — Не трябваше да се връзвам толкова и заради клиниката. Поговорих малко с Ариа и тя ме накара да се почувствам като идиот заради това, че си помислих, че може да си с Шон. Трябваше просто да ти повярвам.
Хана погледна към розите. Те имаха пурпурночерен цвят, любимия й. На лицето на Майк беше изписано притеснено, умоляващо за обич изражение на вярно куче. Може би наистина се чувстваше зле. След това тя погледна към баща си, който надничаше от кухнята. Може би наистина й се искаше да започнат да се снимат.
— Добре — рече Хана, целувайки Майк по бузата. — Простено ти е. — След това се обърна, за да доведе баща си и той да й направи всички снимки, които винаги бе искала.
След пътуването до „Четирите сезона“ по натоварената магистрала, Хана влезе в голямата, украсена бална зала. Вътре миришеше силно на печени миди. Момичета, облечени в дълги копринени рокли, се кискаха, събрани на групички по две, по три. Момчетата в стилни смокинги изглеждаха почти като възрастни. Няколко двойки вече танцуваха блус, а в ъгъла имаше дълга опашка за снимки от бала. Всяка стена беше боядисана в различен цвят, съживявайки шедьоврите на Ван Гог. Ириси заемаше цялата стена зад дансинга. Огромна фреска Звездна нощ покриваше пространството зад масите, чиито покривки и чинии представляваха копия на други негови творби. Комитетът по организирането на бала беше купил огромни звезди и луни, направени от папиемаше и ги беше подредил из залата в арт инсталации.
— Леле! — Майк кимна одобрително. — Яко!
— За толкова кратко време Ариа свърши наистина страхотна работа — промърмори Хана, оглеждайки се за приятелката си из тълпата. Но Ариа не се виждаше никъде.
— Хей, Хана, поздравления! — каза Джилиън Удс, минавайки покрай нея.
— Здрасти, кралице! — извикаха група момчета от една съседна маса. Хана им махна по кралски.
Все повече хора се събираха около нея. Хедър Джоунс, която се беше влюбила в Хаваите, след като беше прекарала предишното лято там, уви около шията на Хана една полинезийска гирлянда. Беки Лий и Оливия Курц, които бяха зубърки, но симпатяги, поискаха да се снимат с нея. Дори старият приятел на Хана Скот Чин, който беше дошъл с високо момче, което приличаше на модел, я прегърна силно.
— Ти си много по-готина кралица от онзи изрод Чейси Бледсоу — прошепна й той.
Обикновено Хана би се изсмяла на забележката му, но сега се отдръпна раздразнено. След разговора с баща й, тя се чувстваше някак виновна заради начина, по който се беше държала с Чейси.
Нещо вляво привлече погледа й. Това беше залепено върху шперплат копие на автопортрета на Ван Гог, като лицето му беше изрязано. През дупката надникна лицето на Фай Темпълтън. Тя кръстоса поглед и извика: