— Помощ! — извика тя. — Машините на един пациент откачиха!
Сестрата се затича към нея. Хана я поведе напред, токчетата й потракваха по хлъзгавия под. Тя зави към леглото на Греъм. Звукът на машините се чуваше по целия коридор.
Сестрата я избута настрани, дръпна завесата и зяпна уплашено.
— О, боже — прошепна тя. — Сърцето му е спряло. — Тя се обърна и се развика за помощ.
Хана надникна вътре, като очакваше да види как Греъм се гърчи още по-ужасно от преди. Вместо това тялото му лежеше безжизнено на леглото. Главата му беше изкривена странно надясно, езикът му висеше от устата. Превръзката над едното му око беше паднала, разкривайки изприщена бледа кожа. Всичките тръбички от ръцете му бяха извадени, навсякъде беше омазано с кръв.
На машините се виждаше само една права линия. На местата, където се отчиташе кръвното налягане и пулсът, имаше само въпросителни.
Появиха се още сестри, които започнаха да му правят изкуствено дишане и да спират кръвотечението. Пристигна и втори екип, които тикаха количка с чекмеджета, и един лекар разкъса нощницата на Греъм, за да разголи изприщените гърди. Когато включиха дефибрилатора, тялото му се изви в дъга. Хана изпищя. Греъм се отпусна отново на матрака, но линията на мониторите не се промени.
Лекарите и сестрите го дефибрилираха три пъти. Някой леко отблъсна Хана встрани от заграденото място. Тя стоеше безполезна в коридора. Зад гърба й се разнесе звук; Кайла седеше в леглото си и очите й се чернееха под марлята. Момичето изглеждаше също толкова ужасено, колкото и Хана.
Дефибрилаторът спря да жужи. Някой извика точния час, няколко сестри дръпнаха завесите и излязоха в коридора. Хана покри устата си с длан, уплашена, че може да повърне. Тя погледна към Кели, която в същия миг се появи иззад завесата. Престилката й беше опръскана с кръвта на Греъм.
— Той да не е…? — Хана дори не смееше да произнесе думата на глас.
Кели наведе очи. Беше ясно, че тя също не може да произнесе думата на глас — но не беше необходимо. Но изпитото й, бледо лице с изненадано изражение казваше всичко. Греъм, който допреди малко беше общувал с Хана, който беше видял А., който може би знаеше всичко, беше мъртъв.
28.
Търси и ще намериш
В същото време Емили, облечена в синята рокля с презрамки, която си беше купила от мола „Кинг Джеймс“, поклащаше ръце и гънеше талия по средата на дансинга в „Четирите сезона“. Обграждаха я копринени банери с нарисувани върху тях спирали. Звезди с формата на астериски висяха над главата й. Дори музиката като че ли беше наелектризираща и психеделична. Сякаш се намираше в недрата на картина на Ван Гог.
Айрис, която беше облякла бледорозовата рокля на Емили от миналогодишния благотворителен бал, се появи откъм бюфета.
— Погледни! — Тя държеше в ръката си сребърна корона. На нея с големи блещукащи букви пишеше КРАЛИЦА НА БАЛА.
Емили се намръщи.
— От Хана ли я взе? — Тя бе успяла да я види само за секунда и след това я беше изгубила. Но Хана сигурно искаше да прекара известно време насаме с Майк.
— Носеше я онова момиче ей там. — Айрис посочи към Чейси Бледсоу.
Емили примигна.
— Може би трябва да й я върнеш. Или да намерим Хана.
Айрис завъртя очи.
— Моля те. Всеки заслужава шанса да бъде кралица. Не мечтаем ли всички за това като малки? — Тя сложи короната на главата си и отново излезе на дансинга. Грабна дори скиптъра и го размаха пред лицето на Емили като голяма светеща пръчка. Двама ученици спряха и й се усмихнаха. Айрис изтанцува един бърз танц около Доминик Хелприн и Макс Макгери — една от онези двойки, които сигурно никога нямаше да се разделят. А когато песента свърши, тя свали короната от главата си и постави върху главата на Емили.
— Сега ти си кралица за една песен — обяви тя.
Зъбците на короната се забиха в скалпа на Емили. Айрис й подаде скиптъра.
— Хайде, момиче! Действай!
Първоначално Емили отказваше, но след това ритъмът зарази тялото й. Тя помръдна единия си крак, след това и другия. Размърда пръсти. Миг по-късно вече размахваше скиптъра като жезъл на парад. Танцьорите я последваха по дансинга. Някъде по средата на песента Емили подкара един групов танц, който всички бяха научили в седми клас — и който все още помнеха.