Ариа беше толкова ядосана и уплашена, че цялата трепереше. През живота си не беше чувала нещо толкова безумно. Внезапно осъзна: точно това означаваше написаното на гърба на билета. Благодаря, че повярва в мен. Ноъл беше вярвал през цялото време, че Истинската Али не е луда. Той беше единственият, който смяташе, че са я затворили несправедливо. Единственият, който беше на нейна страна.
Тя насочи срещу него треперещия си пръст.
— Не си я посещавал, защото си я съжалявал. Посещавал си я, защото си я обичал. Просто си признай.
Ноъл я погледна със зяпнала уста. Но не отрече нищо.
— И си знаел, нали? — изхълца Ариа. — Знаел си, че е още жива. Познавал си Табита Кларк много преди да отидем в Ямайка. Затова не искаше да се срещам с Греъм — страхувал си се, че той ще ми каже нещо, което да те свърже с нея. Или с това, че двамата с Али сте тайна двойка.
Ноъл издаде странен звук с гърлото си.
— Да, познавах Табита Кларк. Но само бегло, преди години. Стори ми се позната в Ямайка и по новините, но не бях сигурен и…
— И помагаш на Али — прекъсна го Ариа. — През цялото време си бил с мен само защото тя те е накарала. Казала ти е да дойдеш на сеанса. Казала ти е да ме уплашиш в тоалетната. Казала ти е да се сближиш с мен и да ме предадеш, за да отида в Поконос с нея.
— Леле. — Ноъл пристъпи напред с протегнати ръце.
Тя отскочи назад.
— Теб сме търсили през цялото време. Ти измъчваше Спенсър и Емили, и Хана, а сега дори мен с нещата, които направихме миналото лято. А сега се опитваш да ни натопиш, че сме убили Табита — макар това да е нещо, което ти си направил. Ти си ни издал и на агент Фуджи. За Табита? За картината? Може би за всичко — защото ти си А.!
— Ариа! — Ноъл отново се устреми към нея.
Ариа отскочи от пътя му. Погледът й шареше из гробището, но изходът навън беше само един — през затворената врата. Тя побягна към нея, но токчето й се заплете в мократа трева. Ноъл я сграбчи за глезена и се стовари върху нея. Притисна я с цялата си тежест. Тя се опитваше да се измъкне, риташе и дращеше.
— Ариа, спри се за малко! — рече умоляващо той. — Просто ме изслушай!
Ариа се извъртя, за да го погледне. В съзнанието й внезапно изплува спомен: в къщата на Ноъл, когато той се хвърли върху нея с вик „Парен валяк!“ и двамата бяха избухнали в смях, докато от очите им не потекоха сълзи. Но през цялото време той беше обичал Али.
Когато ходеше с нея на онези готварски курсове, правеше послушно сосове и режеше зеленчуци, той беше обичал Али. А когато за пръв път правиха секс, той беше толкова нежен и мил, и важен, че сега Ариа просто не можеше да си го представи. През цялото време Али, Али, Али.
Той й беше помогнал да се опита да ги убие!
Тялото на Ноъл тежеше върху нейното и Ариа се опита да си поеме дъх.
— Къде е тази кучка? — изкрещя тя. — Кажи ми къде е, за да я убия!
— Не знам за какво говориш — каза Ноъл.
— Знаеш много добре! — изпищя Ариа, размахвайки ръце и крака. — Просто си признай, че я обичаш! Признай, че знаеш къде се намира!
Ноъл се надигна за миг, облегнат на лакти. Извърна главата си настрани, загледан в тъмнината.
— Обичах я.
Ариа успя да се измъкне изпод него и го погледна в очите.
— И тя е жива?
Ноъл изглеждаше наранен.
— Ариа…
— Жива ли е?
Лек полъх на вятъра накара вратата да се разклати. От улицата се чуваха клаксони на коли. Високо в небето проблясваха светлините на самолет. Ноъл извърна глава.
— Не знам — отвърна тихо той с тон, който подсказваше обратното.
Това се равняваше на признание. Ариа се изпълни с гняв. Тя скочи на крака и тръгна към вратата, препъвайки се в нападалите камъни, с изцапана с кал рокля. Силни ръце я хванаха през кръста и тя падна отново, чувствайки тежестта на Ноъл върху тялото си. Дъхът му опари ухото й.
Ариа изкрещя и се опита да се измъкне, но Ноъл беше твърде тежък.
— Престани да се държиш като безумна, за да мога да ти обясня всичко — помоли я той.
— Мразя те! — изкрещя Ариа, останала без дъх от тежестта му. — Никога, никога повече няма да те слушам!
— По дяволите, Ариа — каза Ноъл, задържайки я под себе си. В гласа му се промъкнаха животински, опасни звуци. Ариа отново се опита да се измъкне, но поради липсата на кислород крайниците й започнаха да изтръпват. Тя нададе отчаян вой. Щеше да умре. Момчето, което си мислеше, че обича, щеше да бъде нейният убиец.