— Къде по-точно се намира целта му? — Троист разгърна карта върху масата.
Ниш дочу крясъци, сетне задният люк бе отворен рязко. На прага изникна олюляващият се Флид. Лицето на скрутатора бе сиво-зелено, устните му бяха посинели, измъчваше го видима болка. Това определено не се бе отразило благотворно на настроението му. Млада жена с целителска касинка го държеше за ръката и се опитваше да го издърпа обратно, но той я блъсна.
— Аз съм скрутатор Ксервиш Флид! — остро каза той. — Ти ли си генерал Троист?
— Да — отвърна събеседникът на Ниш и скочи към люка. — Сигурен ли сте, че…
— Сър, моля ви — извика целителката и отново дръпна Флид за ръкава. Заради това бе възнаградена с изпепеляващ поглед, веднага подхранил отдръпването ѝ. — Това е изключително неразумно! Рискувате…
— Ти вече си свърши работата, сега ме остави! — тросна се Флид. — Джал-Ниш трябва да бъде спрян на всяка цена. Появата ти е изключително навременна, генерале. — Той се опита да се изкачи вътре, но простена и залитна.
Троист и жената повдигнаха скрутатора и му помогнаха да седне. Зад гърба му генералът ѝ направи знак да остане. Целителката бе на около двадесет, със силна снага, светла коса, сини очи и бръчици на тревога, обсипали челото ѝ. Тя се оттегли в сенките. Изгледаше разтревожена.
— Преди няколко часа не смятахте така — тихо каза Ниш.
— Не си мисли, че ще ти се размине неподчинението — изфуча скрутаторът. — Сега се махай, момче. Остави мъжете да работят.
Ниш приседна до целителката. Чувстваше се кух.
— Ценя съвета на Крил-Ниш, сър — каза Троист. — Неведнъж той ми е служил вярно.
— Не се съмнявам, че в много други случаи те е провалял катастрофално — остро отвърна скрутаторът. — На работа.
— Ще ви помоля да изчакате за момент, сър — възрази генералът. — Крил-Ниш ми обясняваше ситуацията в Снизорт. Бих искал да изслушам неговия поглед върху нещата.
Ниш удивено се надигна. Беше нещо нечувано някой да се възпротивява на скрутатор, дори и ако въпросният някой бе генерал. Разбира се, понастоящем Флид бе бивш скрутатор, но и в този случай наскърбяването му не изглеждаше разумно. Що за човек бе Троист — да се застъпва за личност, която вече не му беше от полза?
— Значи цениш неговия поглед повече, отколкото се страхуваш от гнева на скрутаторите? — заплашително каза Флид. Той не беше свикнал да му се противят и това определено не му харесваше.
— Боя се от справедливия им гняв, сър, като всеки, който не е изгубил разсъдъка си. Опасявам се и от гнева на онези, които вече не са скрутатори. — Той погледна Флид в очите. Макар че Ксервиш се вторачи в него по обичайния си начин, Троист не се извърна.
— Има ли нещо, което да не си изтърсил, момче? — извика Флид.
Ниш не се наскърби от думите му. Заради болката скрутаторът не беше на себе си.
— Той чувстваше, че изпълнява дълга си. Ако обичате, сър. — Троист посочи към местата в задната част. — Крил-Ниш, би ли продължил?
Флид се отпусна върху пейката, потръпвайки. Под мрачния му поглед целителката се сви още по-навътре в ъгъла.
Ниш се съсредоточи. Конструктите биваха издърпвани на северозапад.
— Мисля, че това е въпросната възлова точка. — Той посочи. — Лиринксите се оттеглиха насам. — Пръстът му описа линия към най-тясната част от Туркадско море. — Но това беше преди седмици. Понастоящем биха могли да се намират навсякъде.
— Само някой изключително храбър пълководец би нападнал врага толкова близо до морето — каза Троист. — Подкрепленията от Мелдорин биха пристигнали за по-малко от час.
— Джал-Ниш смята, че силите му ще се изправят срещу противник с отслабен дух — рече Флид. — Той не познава лиринксите като мен. Те изоставиха Снизорт, защото са намерили онова, което са искали. Нападението няма да ги завари неподготвени.
— Не познавам тукашните земи — рече генералът, — но има нещо, което не разбирам, скрутаторе. Защо Съветът е поверил командването на Джал-Ниш Хлар? Всички членове на Съвета го превъзхождат по ранг.
— Скрутаторите се страхуват да застанат начело, тъй като не са тактици. И освен това ценят кожите си. Но не им се иска да предоставят контрол на пълководците, затова Джал-Ниш е единственият избор. Той е опасен човек, генерале, защото наистина вярва, че е по-добър от всички тях.
— И какво иска?
— Не го интересуват златото, знанията или компанията на красиви жени. Джал-Ниш Хлар копнее само за едно: да превземе Съвета и наложи покварената си воля над целия свят. Той е несломим.