Същия ден след вечеря, с която отвикналият стомах на Ниш изпитваше затруднения, тримата се бяха събрали край картата, за да изготвят планове. Жълти глобуси светеха от двете ѝ страни.
Надвесен над плота, генералът отмерваше разстояния с помощта на сребърния си пергел.
— В момента ние се намираме тук, на около двадесет левги северозападно от Снизорт и на още няколко левги от морето. Скитални се намира на около четиридесет левги на юг. При благоприятни условия кланкерите ми могат да преодоляват по десет левги дневно, което прави четири дни.
— Прекалено бавно. — Флид се отпусна в стола си. Той беше прекалено слаб, за да се задържа прав, но отказваше да се оттегли. — Ами ако пътуваме и през нощта? — попита скрутаторът, макар и сам да знаеше отговора.
— Налага се и да спим, сър, а в движещи се кланкери това е невъзможно. Бихме могли да удължим преходите си с още някоя и друга левга. Където теренът позволява, разбира се.
— Разбира се — иронизира го Флид. — Ако не се лъжа, през по-голямата част от пътя ни очакват единствено равнини и ниски хълмове. Преходът няма да затруднява нито войниците, нито машините. Последните няколко левги са по-труден терен, горист, но това може да се окаже предимство за нас.
— За съжаление… — Троист се поколеба.
Флид се усмихна, очевидно очаквал това възражение.
— Слушам те.
— Не разполагаме с достатъчно кланкери, за да пренесем тринадесет хиляди души.
— Сметни сам.
— Разполагаме с около деветстотин кланкера — каза генералът след малко объркване. — Ако всеки пренесе по десет войника, което е максималното, остава още една трета.
— Колко са конниците?
— Около осемстотин и петдесет.
— Те би трябвало да не изостават от кланкерите.
— Стига конете им да не окуцеят.
— Онези, които окуцеят, ще изядем — заяви Флид. — За конете говоря. Така че ни остава да вмъкнем по още един войник във всеки кланкер, по още двама отгоре и сме готови.
— На теория — рече Троист. — Но това ще напрегне механизмите и операторите. За самите войници да не говорим.
— Пак ще е за предпочитане пред напрежението, което биха изпитали, ако им се наложеше да се изправят съвсем сами срещу лиринксите.
— Ако лиринксите се отправят към нас, вместо армията на Джал-Ниш, с нас е свършено.
— Може и да им попреча да ни намерят — каза скрутаторът. — С помощта на военния ти мистик ще опитам прикриващо заклинание.
— При цялото ми уважение, сър, прикриването на кланкери е трудно.
— В заклинанието бяха внесени значителни подобрения — каза Флид. — Усвоих усъвършенстваната версия преди няколко месеца в Ненифър. Мисля, че ще ни свърши работа, поне за кратко време.
— Доверявам се на преценката ви, сър — рече Троист.
Троист бе амбициозен, но и достоен човек. Той не искаше да тласка хората или машините си към изтощение, каквото един безумен преход несъмнено щеше да предизвика. А може би му липсваше увереност в собствените способности. Троист се бе издигнал до сегашната си позиция след лиринкската атака в Никеранд, опустошила цялото тамошно висше командване. От оцелялата и разпръсната на левги сган Троист бе сформирал тази армия. Войниците му бяха готови да го последват навсякъде, но това не можеше автоматично да му придаде опит. Сблъсъците му с врага бяха включвали не повече от няколкостотин войници. Сега той трябваше да застане начело на тринадесет хиляди. Ако се провалеше, самият той, армията му, Флид и Ниш щяха да свършат като храна за лиринксите.
Флид бе забол поглед на преценка в генерала.
— Тогава да го направим.
Притеснената целителка, останала да седи в сенките зад Флид, каза:
— Сър, подобно пътуване би ви убило.
Скрутаторът рязко се извъртя в стола си.
— И какво те касае това?
Тя го погледна стреснато.
— И какво изобщо правиш тук? Шпионираш обсъжданията ми?
Младата жена заекна.
— Аз ѝ казах да остане, скрутаторе — студено каза Троист. — Бих ви помолил да не тормозите целителите ми. И останалите ми подчинени.
— Как смееш да ми казваш какво мога и какво не мога? — кресна Флид. — Мога да те понижа до обикновен редник за подобно нахалство.
Троист се изправи. Той не беше едър, но пак трябваше да се приведе под тавана.
— Тогава ме понижете, скрутатор Флид, защото съм готов да защитавам и последния си войник до последен дъх.
Навъсен страшно, Ксервиш се надигна от стола си. Троист не отстъпи. Ниш бе застинал — нямаше представа какво ще се случи.