Тя направи малка, плавна крачка напред, стараейки се да остане безшумна. И най-малкият шум би събудил брат ѝ. Тогава всичко щеше да се обърка. Слаб ветрец лъкатушеше сред короните на дърветата, за да обиколи поляната и да се спусне към косъмчетата върху тила ѝ. Същият лек дъх раздвижи падналите листа върху тревата. Те се завъртяха като танцьори. Това я накара да се усмихне. Тази гледка много би харесала на Мюли — той винаги бе обожавал музиката и танците.
Юлия направи нова крачка напред. Проснатото тяло на брат ѝ сякаш се раздвижи, за да се намести по-удобно, преди отново да се унесе с тиха въздишка — също като някога. Отдавнашният спомен насълзи очите ѝ. Тя не можеше да се бори с желанието да го вземе в обятията си.
Дребните ѝ нозе се затичаха почти без никакъв шум. Още в средата на пътя Юлия го призова. Отново ѝ се стори, че той помръдва, сетне тялото му внезапно се вцепени. С всяка следваща пробягана крачка Мюли се вкочаняваше. Сребърната гривна върху китката му бе окова, пленила го към земята.
— Мюли! — проплака тя, но брат ѝ вече не изглеждаше жив.
Юлия прекоси оставащото разстояние и се хвърли към него.
— Мюли!
Той не помръдна. Мюли бе вцепенен като дърво. Сестра му пъхна ръце под тялото. Откъм гърлото му се пръсна мехурче. Оставащият въздух тихо се изниза от дробовете му. Тревата под него бе подгизнала. Целият му гръб бе влажен, а когато Юлия отдръпна ръце, за да ги огледа, съсирилата се кръв изглеждаше черна под лунната светлина.
— Мюли — зарида тя, притисна го към себе си и започна да го люлее…
Този път я събуди тихото потракване на въртящ се ротор. Въздухоплав прелиташе наблизо. Юлия сепнато приседна. Сетивата ѝ бяха напрегнати, но вниманието ѝ бе насочено към решетъчния модел. Машината кръстосваше местността на юг. Начинът на придвижване загатваше търсене. Изглежда диреше разбилия се въздухоплав, а също и нещо далеч по-ценно — Мюли.
Въздухоплавът направи завой и се понесе направо към поляната. Идваше, за да отнесе Мюли. Но това не биваше да става.
Юлия се опита да повдигне брат си, ала той бе по-тежък от очакваното. Тя бе започнала да го повдига, когато остра болка ниско в корема ѝ напомни за бебето.
Дребната жена хвана Мюли под мишниците и започна да го издърпва. Бе преодоляла не повече от три крачки, когато машината изникна над главата ѝ. Този въздухоплав бе по-голям от разбилия се. Юлия знаеше, че на борда му има скрутатори, макар че в паниката си не бе могла да определи личностите им.
— Там долу е! — ревна остър глас. — Задръж тази височина, пилоте. Капитане, войниците ти да стоят нащрек и да очакват всичко.
Ако скрутаторите я заловяха, щяха да използват нея на мястото на Мюли. Налагаше ѝ се да изостави брат си. Тя внимателно отпусна тялото на земята и приклекна до него за миг, за да се сбогува. Блясъкът на гривната привлече вниманието ѝ и тя се опита да я свали за спомен, но закопчалката отказа да се размести. Нямаше време да се занимава с нея, затова Юлия се изгуби сред дърветата.
Въздухоплавът бе останал да виси над поляната, а войниците се спускаха по въжета. Юлия бе отвратена от миризмата на немитите им тела. Първите трима, стъпили на земята, се разпръснаха на три страни, насочили готови за стрелба арбалети, а останалите се спуснаха в образувания триъгълник, след което се разпръснаха.
Лъчите на мощни фенери започнаха да обхождат гората. Войниците, пристъпващи тежко под броните си, приличаха на демони. Юлия трепереше при вида им, но не можеше да откъсне поглед от тях.
— Претърсете го — нареди капитанът, сочейки отломките.
В отговор на виковете му фенерите бяха насочени към рухналата машина. Двама от войниците се отправиха към нея, а останалите се придвижиха към ръба на поляната. Юлия се промъкна по-далеч, покатери се в едно младо дръвче и подири укритие сред клоните му. То бе толкова малко, че войниците никога не биха се сетили да го претърсват. Тя трябваше да остане. Не можеше да се отдалечи от брат си.
Войниците бяха прикрепили фенерите си върху пръти. Някои останаха на пост в поляната, други навлязоха в гората.
— Ето един — извика войник, привеждайки се над неподвижното тяло на брат ѝ. — Това е тъмнокосият перцептор. Мъртъв е.
Мъртъв! Под ехото на врязалата се в черепа ѝ дума Юлия едва не рухна от скривалището си. Мюли бе мъртъв, тя вече не можеше да го отрича. Листата на дръвчето зашумоляха.