Юлия видя туфата.
Добре. Сега хвърляй!
Тя метна камъка. Той изхвърча от ръката ѝ и се понесе право към целта. За миг заекът остана неподвижен, а после се стрелна към дясната си страна, натъквайки се право на снаряда.
По принцип животните не се появяваха в решетъчния ѝ модел, но при смъртта на заека Юлия бе прободена от болка. Тя притича до дребното създание, ненавиждайки се и съжалявайки за смъртта му. Взе го на ръце и помилва козината му. Тя беше още топла, очите все още не бяха угаснали.
Юлия нямаше представа какво да прави сега. Рядко ядеше месо, а в редките въпросни случаи хапваше по малко.
— Какво да направя сега? — Тя нямаше нож, за да го одере, нямаше огниво, за да накладе огън.
Разкъсай кожата със зъби. Изпий кръвта, преди да се е съсирила, после изяж месото и вътрешностите.
Самата мисъл я накара да повърне.
Това е първото ти изпитание, Юлия. Ако се провалиш в него, не ще успееш в нито едно от последващите. И малкият Илли ще страда вечно.
— Но това беше живо същество.
Нима е грешно лъвицата да убие агне, когато малките ѝ са гладни? Не, разбира се. Яж, за да оцелееш, за да може Илли да бъде отмъстен и светът да оцелее.
Юлия впи острите си зъби в гърлото на заека и започна да разкъсва козината.
В последващите дни гласът не се обади. Юлия се придвижваше сред равнините, напредвайки нощем. Тя се научи да лови дребни животни с голи ръце, а също и с камъни и чрез подготвянето на капани. Всичките си улови изяждаше сурови, подобно на заека. Бе престанала да мисли, защото мисленето ѝ напомняше неприятни неща и тежестта на мъката я премазваше. Тя се превърна в обикновено животно.
Тогава, една сутрин, гласът я сепна.
Събуди се.
Този път в него имаше неумолимост, която я накара да изпита страх. Гласът бе станал по-властен и по-мрачен. Вече не звучеше като Фламас, а ѝ напомняше на онази зла трътлеста старица.
Време е.
— Време за какво? — потръпна Юлия, но този път се страхуваше да се възпротиви.
Време да започнеш мъстта си. Време да излекуваш света.
— Не разбирам.
Погледни в модела си. Потърси председател Гор.
Юлия потърси в матрицата си и го откри в самия ѝ край, далеч на юг.
— Виждам го.
Повикай го при себе си.
— Не зная как.
Промени изявата му. Можеш да направиш това.
— Не смея. Той ще ме нападне.
Той те търси. Промени проявата му, за да разбере той къде си.
— Страх ме е. Той е лош човек.
Но сега ти можеш да му дадеш нещо, което той иска. И той е готов да стори всичко за теб.
— Какво иска?
Скрутатор Флид, Крил-Ниш Хлар и Иризис Стирм. Ти можеш да ги намериш. Трябва да ги намериш, защото всички те са предатели.
— Не зная къде са.
Можеш да ги намериш.
— Флид и Иризис вече не са в решетката ми. Ниш никога не се е появявал.
Гор ще ти помогне да ги откриеш. Където е Флид, там е и Ниш. Повикай Гор.
Юлия се пресегна към модела си, проследи назъбената проява на председателя и започна да подръпва краищата ѝ. Веднага я обзе чувство на студена отврата. Той бе отвратителен човек, по-зъл дори от Джал-Ниш. Самото вглеждане в него я накара да потръпне от ужас.
Крил-Ниш Хлар е много по-зъл, защото се преструва на нещо, което не е.
Да, помисли си тя. Ниш е по-зъл. И аз ще използвам тези зли хора, за да го накажа.
Тя отново подръпна проявата. Веднага усети съзнание, което я търсеше.
Оттегли се.
Тя го стори и остана да потръпва, макар че денят бе топъл.
Потърси го отново, внимателно. Не го тревожи и той няма да те вземе за враг. Просто го накарай да разбере, че ти си тук.
Юлия посегна и леко докосна проявата, обръщайки я. Едновременно с това усети мислите на Гор. Аха, ето къде била.
Оттегли се и затвори модела си. Излез на откритото. Иди при голямото дърво, край което вятърът е струпал сухи треви, и го запали.
— Нямам с какво да запаля огън.
Аз ще ти покажа как.
Гласът я накара да стрие суха трева между два камъка, сетне ѝ нареди да обиколи дървото, докато не намери две различни пръчки, мека и твърда. Притискайки ги една към друга, с дългото им триене Юлия създаде искри, които подпалиха стритата на прах трева. Тя запали няколко клонки и ги сложи на подготвеното място. След минути дървото вече гореше. Юлия се отдръпна и зачака въздухоплава на Гор да се появи. Чувстваше, че най-сетне е поела контрол над живота си.