Въздухоплавът се появи точно преди залез и се приземи на безопасно разстояние от огъня. Понастоящем пламъците бяха погълнали средата на дънера и пълзяха към краищата.
Гор слезе от машината. Юлия остана пред пламъците, очертана на фона им. Стомахът ѝ се сви, когато той се отправи към нея, развял робата си. Следваха го Фушт и противната оплешивяваща старица.
Председателят се извисяваше над Юлия, можеше да я грабне с една ръка. А на половината път той забави ход и спря, загледан в нея.
Юлия не отвърна на погледа му. Тя не разполагаше със силата за подобно съревнование, но знаеше, че балансът между тях се е променил. Тя бе дребна и слаба, но го бе повикала. Това имаше разлика. Освен това Юлия непрекъснато си спомняше странните неща, които бе направила в Ненифър. Неща, които никой на Сантенар не би могъл да обясни, камо ли повтори.
— Знаех, че ще те намеря — каза Гор.
— Аз те призовах.
Той се усмихна в отговор на думите ѝ.
— Така ли? И защо?
Юлия си пое дъх.
— Мюли е мъртъв. — Думата породи спазма сред вътрешностите ѝ. — Ниш го уби. Бебето ми е мъртво, също по вина на Ниш. Той е зъл и трябва да бъде наказан. Аз ще го намеря.
Председател Гор присви очи.
— Ами бившият скрутатор Ксервиш Флид, най-големият враг на човечеството?
— Той ме излъга, предаде ме и ме изостави.
— Ще ми помогнеш ли да открия и него?
— Ще го намеря — каза Юлия. — Където и да отиде, той не може да се скрие.
— А майстор Иризис Стирм? — Той оголи хиеновидни зъби.
След известна пауза, защото Иризис не я бе предавала толкова жестоко, Юлия прошепна:
— И нея.
Гор издигна ръце и нададе възторжен рев, накарал Юлия да запуши уши.
— Ще разглася, че си била намерена мъртва — рече той след известен размисъл. — Така Флид няма да опита да се укрие от таланта ти. Намираш ли това за приемливо?
— Никой не се интересува от мен — тихо и тъжно отвърна тя.
Юлия мразеше Гор почти колкото останалите, но в случая това нямаше значение. От значение беше единствено да намери тримата, които я бяха измъчвали, и да се погрижи те да бъдат наказани.
— Много добре, скрутатор Т’Лисп — измърка Гор към старицата. — Макар да познавам таланта ти, не смятах, че това е възможно. Но ти надскочи себе си.
Т’Лисп мълчаливо се усмихна и поглади гривна върху ръката си, сходна с онази, която стягаше китката на Юлия.
— Беше гениално да я плениш с гривната на Мюли — продължи председателят. — Тя не осъзна нито за миг.
Юлия местеше поглед между тримата, скована от ужаса на осъзнаването. Скрутаторите бяха заложили капана, а тя бе влетяла в него. От мига, в който си бе сложила гривната, тя бе попаднала под техен контрол. Точно както бяха контролирали Мюли. Гласът, който бе чувала, бе принадлежал на скрутатор Т’Лисп. Юлия не бе поела контрол над живота си, а бе изпълнила дадените ѝ нареждания.
— О, да — каза Гор, подсмихвайки се на отчаянието ѝ и напразните ѝ опити да отскубне гривната. — Ти ми принадлежиш, Юлия, точно както брат ти ми принадлежеше. И не си способна да сториш нищо.
Двадесет и пет
Стремглавото пътуване до Скитални бе отрупано с механични проблеми, които заплашваха да забавят напредъка на армията. В случаите, когато повредите не можеха да бъдат отстранени веднага, засегнатите кланкери и товарът им войници биваха изоставяни заедно с механик, за да се присъединят впоследствие. Троист усилено спореше със скрутатора за това — генералът не искаше да изостави и едничък от войниците си, но случаят го налагаше. Идеята за нощно пътуване бе изоставена. Вместо това генералът събуждаше хората си още преди зазоряване, но дори и така те пак изоставаха от графика.
Флид прекарваше повечето от времето си затворен в друг дванадесетокрак кланкер заедно с главния мистик на войската — кльощав и дългунест лудак с малко коремче, носещ абсурдното име Нутрид. По форма главата му приличаше на томахавка, очите му бяха огромни и оцъклени, а вечно свитите му устни напомняха на хоботче.
Ниш не бе разговарял с Нутрид. Механикът дори избягваше да се приближава до кланкера му — магьосниците бяха особено раздразнителни, когато работеха, а възстановяването на Флид му връщаше обичайната избухливост. Все пак Крил-Ниш успя да подразбере, че скрутаторът и Нутрид се опитват да внесат изменения в прикриващо заклинание, за да скрият цялата флотилия кланкери в последния ден на пътуването. Носеха се слухове, че Нутрид се съмнявал в успеха на начинанието. Подобни заклинания имаха частичен успех, освен това до този момент не бяха прилагани в толкова голям мащаб. Напрежението върху мистиците — да не говорим за полето — щеше да е невероятно.