— Какво четете? — попита Ниш. — Поредна книга за Тайното изкуство?
През последните дни в изтощението си скрутаторът бе преровил скромната библиотека на Нутрид. Сега, след като заклинанието работеше, той се намираше в добро настроение.
Ксервиш Флид безмълвно повдигна книгата. Великите сказания, 23: Сказание за огледалото. Името на хроникьора не бе отбелязано.
— Вие четете история! — каза Ниш с престорен сарказъм. — Явно наистина сте спокоен.
— Всеки трябва да знае Великите сказания — важно каза Флид. — Те са самата основа на Историите.
— Вие сте достатъчно възрастен, за да сте част от тях.
— Мисли, преди да говориш, Ниш — изръмжа скрутаторът. — Не съм по-възрастен от вида си.
— Двеста и петдесет? — Механикът отскочи от замаха.
— Шестдесет и четири. Хубава възраст. И важно число, ако обръщаш внимание на тези неща.
— Само на шестдесет и четири? — сериозно каза Ниш. — Смятах, че вие, мистиците, сте способни да удължавате живота си неограничено.
— Изживяният досега ми беше достатъчно труден, нямам намерение да го удължавам.
— Но нали някои от великите мистици са живели по хиляда години?
Веднага след това Ниш си прехапа езика. Може би самият Флид се смяташе за велик гадател.
Скрутаторът забеляза смущението му и се засмя.
— Само двама, доколкото зная. Удължаването на живота е много опасен процес. Мнозина от опиталите да го сторят са си докарвали единствено преждевременна смърт.
— Мендарк, магистърът на Туркад, е успявал да настави времето си, но той е бил действително велик. Няма да видим друг като него. А в крайна сметка той също е умрял, каквото ще сполети всички ни.
— Игур също е живял дълго, но в неговия случай дълголетието е било естествено — никой не знае на какво се е дължало. Всички онези мъже и жени, които са удължавали живота си, са били движени от алчност. Те са искали онова, което единствено останалите човешки видове — аахими, харони и фелеми — имат правото да притежават. Аз имам много недостатъци, Ниш, но алчността не е сред тях.
И скрутаторът показно се зарови в книгата си.
— Коя част четете в момента?
Флид въздъхна, но все пак отдели поглед от книгата.
— Четях последната част, където харонът Рулке отворил двер между световете и се опитал да доведе останалите си сънародници в Сантенар.
— Не си спомням това — заекна Ниш.
— Смятах, че познаваш добре Великите сказания? — Слятата вежда на Флид се приведе в средата на челото му.
— Аз също.
— Накратко, едва сто харони оцелели прехода в празнотата и завземането на Аахан. Стоте, както били наричани, по някаква причина не били в състояние да се размножават на този свят. Смъртта не ги притеснявала, но дългият им живот ставал все по-мрачен и самотен, защото един след друг те ставали безплодни. Заплашвало ги изчезване.
— За да ги спаси, Рулке превел малцината плодовити до Сантенар. Но Феламор, предводителят на фелемите, който винаги се боял от хароните, отворил друга двер в празнотата и насочил към тях група транкси — интелигентни крилати създания, приличащи на лиринкси… Мисля, че лиринксите са се плътоформирали, за да приличат на тях. — За момент той се замисли над това, преди да продължи. — Докато Рулке се сражавал с илюзиите на Феламор, транксите избили всички останали плодовити харони. От този момент видът на Рулке бил обречен. Благородният Рулке бил убит скоро след това, а оставащите от Стоте се оттеглили в празнотата, за да умрат. Изненадан съм, че не знаеш тази част от историята — заключи Флид. — Според мен това е най-голямата трагедия във всички Истории. Изключително мъчително сказание. Дори падането на Тар Гаарн не може да се сравнява с него.
— Чувал съм много от сказанията, макар и не от устата на майстор хроникьор или разказвач.
— Такива не са останали много, след като Историческият колеж в Чантед бе унищожен от лиринксите. Повечето от наставниците и техните ученици бяха изядени. И с право, защото липсата им на талант бе наскърбителна. — Той се усмихна. Личеше, че Флид се връща към обичайната си своенравност. — Самият аз предпочитам да чета древните майстори. Те са по-близо до истината…
Скрутаторът замлъкна рязко, прекъсвайки мисълта си.
— Не знаех, че е имало Исторически колеж — каза Ниш.
Флид повдигна лявата страна на прословутата си вежда.
— Теб изобщо учили ли са те на нещо, момче? Колежът има хилядолетна история. Но пък ти не си бил роден по време на унищожаването му — началото на края за Мелдорин. След това бе само въпрос на време целият остров да рухне, включително древен Туркад. Градът се сражава дълго и храбро. Благороден провал, сам достоен за Велико сказание, ако бе останал някой майстор хроникьор, който да го опише.