— Но такива майстори има и днес — каза Ниш. — Майка ми се е обучавала при един.
— Сравнени с някогашните творци, те са жалки аматьори. Днес няма да срещнеш талант като този. Лилан Чантедски, създал двадесет и третото Велико сказание. — Флид повдигна книгата и се зае да я прелиства.
— Лилан Лъжеца! — възкликна Ниш, припомняйки си уроците от училище. — Най-големият измамник от Историите. Неговото сказание било лъжа. Скрутаторите са го коригирали отдавна. Баща ми… — Механикът замлъкна. — Какво има?
— Не мога да обсъждам неща, които може би са дело на скрутаторите, Ниш. Знаеш това.
— Вие казахте, че те са покварени и че ще ги унищожите.
— И възнамерявам да го сторя. Но не мога да престъпя клетвата си за мълчание.
— Но вие ми казахте за Ну…
Флид блъсна костеливия си юмрук в устата му.
— Не споменавай това име!
— Защо?
— Не мога да повярвам, че съм проявил подобна недискретност, та да ти кажа! — промърмори Флид. — Сигурно инфекцията се е отразила на ума ми. Мога да ти кажа само това: научи се да мислиш сам.
Той отново взе книгата и се задълбочи. Из ума на Ниш прелитаха стотици въпроси, но той не очакваше, че Флид ще отговори. По какъв начин Съветът на скрутаторите бе придобил повече власт от някогашните политици и пълководци? И защо променяше Историите?
Продължиха без спиране до залез. Едва тогава предните кланкери спряха върху наклонения връх на един хълм. Около им се виждаха други, по-високи възвишения, покрити с дървета.
Задният люк се отвори и Троист се покатери вътре, мушнал карта под мишница. Генералът се приближи до Флид и разстла картата на масата пред него.
— Разузнавачите докладват, че армията на Джал-Ниш се е разположила в долината Скитални, почти на левга отвъд хълмовете на север. — Той показа върху картата.
Стомахът на Ниш се сви при мисълта за евентуална среща с баща му.
— Предполагам, че това не е всичко, генерале? — каза скрутаторът.
— Освен това казаха, че никъде не се виждали лиринкси. Нямат представа къде биха могли да са се укрили враговете.
— Може би действително не искат да влизат в сражение — каза Ниш.
— Надушвам капан — отвърна Флид, приведен над картата. — Теренът между тези места е неравен.
— Меко казано неравен — каза Троист. — Непроходим и за кланкери, и за конници. Пехотинците биха успели да го преодолеят, макар че в горната част на долината преобладават скали, където пътеки почти отсъстват. Не можем да продължим натам. Ще трябва да продължим няколко левги на запад, за да открием път в долината. Поемаме призори, скрутаторе. С малко късмет утре по това време ще сме достигнали армията.
— Да се надяваме, че ще пристигнем навреме — рече Флид. — Готви се за битка, генерале. И се погрижи всички да си починат добре. За някои от нас, може би за повечето от нас, тази нощ ще е последна. Особено ако…
Той замълча.
— Да не искате да кажете…
— Не мисля, че ще успеем да поддържаме заклинанието още дълго. А да се отправим срещу превъзхождащ враг без него би било чисто самоубийство.
Двадесет и шест
Когато лагерът бе приготвен, редиците часови бяха заели постовете си и всичко утихна под мистичното покритие, всички блажено се отпуснаха в палатките си. Вече бяха забравили последната нощ, позволила им да се наспят. Скоро над поляната се разнесе тихото похъркване на хиляди. Дори Флид си беше легнал.
Ниш не спеше. Близостта на баща му го притесняваше. В продължение на седмици механикът бе размишлявал за това. Джал-Ниш представляваше най-голямото препятствие в живота му и Ниш никак не гореше от нетърпение да се среща с него. А утрешната среща изглеждаше неизбежна.
В кланкера беше задушно, а Флид хъркаше като шопар. Ниш се чувстваше като в метален ковчег. Мислите му не спираха да кипят, така че той отписа вероятността за заспиване, а взе наметалото си и се измъкна през задния люк. Разходките му помагаха да мисли, а в момента имаше богат материал за размисъл. Навън бе приятно прохладно, макар че с напредването на нощта хладът щеше да се превърне в студ.
Той закрачи сред кланкерите, придържайки се към очертанията на щита. Какво се надяваше да постигне Джал-Ниш, довеждайки армията сред подобен терен? Обстановката предоставяше хиляди скривалища за врага. Баща му несъмнено имаше някакъв план — както винаги — но Ниш не можеше да си го представи.