Две огромни ръце го хванаха за раменете и го обърнаха към луната.
— Объркан съм, Ниш. Трябва да те предам — иначе с живота ми ще бъде свършено. А все пак чувствам, че ти не би ме излъгал. Освен това Ксервиш Флид — народният скрутатор — има високо мнение за теб. Дори впрегнатите роби говореха за това. В армията ни няма човек, който да е повече уважаван от него.
— Дори и след като е негражданин, прогонен от Съвета на скрутаторите и осъден?
— Дори и след това. Ако утре скрутатор Флид изникне пред нас, всички войници с готовност биха го последвали. А ти си негов доверен човек. Затова ще рискувам живота си, Крил-Ниш, и ще те пусна. Не ме разочаровай.
— Благодаря ти, Ксабиер. Ако има нещо, което бих…
— Някой ден би могъл да ми разкажеш историята си. А когато войната свърши, аз ще я разказвам на децата си. През последните шест месеца често чувам за теб. Някога бях покъртен. Много тежко ми беше да изгубя първо майка си, а после и най-добрия си приятел.
— Съжалявам — каза Ниш. Той бързо си бе намерил нови приятели, както е типично за децата на неговата възраст. — Странно е как се извъртат нещата, Ксабиер. Правех всичко по силите си, за да се държа настрана от армията. Бях сигурен, че ще се озова на предната линия и ще бъда изяден още през първия час. А през последните месеци животът ми съдържаше много повече рискове, отколкото службата на повечето войници.
— По-добре върви, Крил-Ниш.
Точно тогава храстите недалеч от тях зашумоляха от появата на друг часовой.
— Ама безкрайно дежурство, а, Ксабиер? Ще се радвам, когато… Кой по дяволите е този?
Ксабиер изруга под нос и стисна ръката на Ниш по-силно. Вече нямаше как да го спаси.
— Виж кого намерих — каза той. — Самият Крил-Ниш Хлар.
— Джал-Ниш ще остане изключително доволен — рече другият войник. — Да се надяваме, че ще изрази благодарността си. Да го отведа аз, ако искаш.
Не! — помисли си Ниш. Очевидно беше, че другият войник е тласкан или от алчност, или от злоба.
— Сам ще го сторя — сухо отвърна Ксабиер. — Моята смяна почти привършва, а на теб ти остава близо час. Последвай ме, Крил-Ниш.
Той поведе Ниш по стръмната пътека. Скоро двамата срещнаха часовой, пристигащ да отмени Ксабиер. След кратък разговор механикът и приятелят му продължиха.
Ниш все още не бе готов да се срещне с баща си. Надали някога щеше да стане готов. Какво да му кажа? — отчаяно си мислеше той. И какво ли щеше да му причини Джал-Ниш този път?
— Виждам, че се тревожиш, Крил-Ниш — каза Ксабиер, когато двамата достигнаха дъното на долината и се отправиха към лагера.
— Знаеш какъв е баща ми. Представи си…
— Не мога да си представя. — Той постави ръка на рамото на Ниш. — Но в мислите си ще бъда с теб. Съжалявам, Крил-Ниш. Ако можех да предотвратя това, щях да го сторя, но след като те видяха и други, вече съм безсилен.
— Разбирам дълга — мрачно промърмори Ниш.
— Ще те отведа до шатрата му.
Докато крачеше редом с лейтенанта, Ниш потисна силното си желание да се втурне сред редиците палатки. Но така би постъпил само един страхливец. Пък и той нямаше шанс да надбяга Ксабиер.
Войникът го преведе през кордона стражи, заобиколили голяма палатка, повдигна платнището ѝ и пристъпи в преддверието. Неговата завеса бе отметната и от вътрешността на шатрата долиташе светлина. Джал-Ниш бе сам, с гръб към тях, приведен над маса, покрита с реторти, алембици и други алхимически уреди. Устата на Ниш пресъхна. Той нито веднъж не бе успявал да се противопостави на баща си.
Ксабиер тихо прочисти гърло. Джал-Ниш извърна глава и трепна, когато видя сина си да стои до войника. За момент маската се отмести, разкривайки болната плът отдолу. Сетне едноръкият тръсна глава, за да я намести.
— Слушам те, лейтенанте — каза той.
— Открих го по време на дежурството си край склона, сър. Твърдеше, че бил видял…
— Той сам ще ми каже. Свободен си. Изчакай отвън. И не пускай никого!
Щом Ксабиер излезе, Джал-Ниш спусна платнището с ръката си и се приближи до Ниш, заставайки гръд до гръд с него.
— Чух, че си избягал с Флид. Предполагам, че той стои зад това?
Ниш бе очаквал този въпрос.
— Флид е мъртъв — заяви той.
— Мъртъв? Как?
— Рана, която получи по време на бягството, се инфектира и той почина от отравяне на кръвта. Не можах да сторя нищо, за да му помогна.
— Жалко — каза Джал-Ниш с безразличие. — Исках да го видя как страда, преди да умре. Ами ти, Крил-Ниш? Какво искаш?
Паникьосан, неспособен да размишлява ясно, Ниш изтърси първото нещо, което му дойде на ума.