— Искам да се освободя от теб, татко. Завинаги.
— Какво? — За момент Джал-Ниш изглеждаше смутен.
— Ти унищожи живота ми. Още от съвсем малък се стараех да те зарадвам, да ти дам повод да се гордееш с мен, но ти нито веднъж не ме похвали и не ми показа, че те е грижа за мен. Нито веднъж не ме утеши, когато ме измъчваха онези кошмари…
Зад маската Джал-Ниш отвори уста.
— Още не съм приключил! — с отчаяна рязкост каза Ниш. За негова изненада Джал-Ниш му позволи да продължи.
— Да чуем — каза той, усмихвайки се злобно.
— Зная, че съм вършил глупави неща. Страданията, които произтекоха от тях, представляваха наказанието ми. Но освен това съм вършил и смели дела, а също и умни. За тях не получих и една одобрителна думица от теб. Преди това ме нараняваше неописуемо, но вече няма значение. И знаеш ли защо? Защото вече не ме интересува. Ти не си нищо за мен. Преди изпитвах съжаление към Тиан заради това, че не познава баща си. Сега ѝ завиждам, защото липсата на баща категорично би била за предпочитане пред родител като теб.
Странно — предвид безсърдечното отричане от собствения син — това отхвърляне изглежда разтърси дълбоко Джал-Ниш. А механикът продължи:
— Не зная какво си искал от живота или дали си щастлив сега, но зная едно. Ти беше отвратителен баща и аз с радост ще умра, защото това означава, че повече няма да ми се налага да те виждам.
Джал-Ниш се олюля и залитна назад. При падането главата му закачи ръба на масата и събори маската.
Ниш едва не повърна при разкрилата се гледка. Той си спомняше как бе изглеждало лицето на баща му след лиринкското нападение, но сегашният образ на ужас изглеждаше много по-влошен. В разрезите, оставени от мощните нокти, плътта се бе възстановила в грозна неравност от ухото до устата. Белезите моравееха и сълзяха гной — дори и почти година по-късно. Лявото око представляваше кухина, изпълнена с виещи се като червеи вени, а на мястото на гордия нос зееше дупка, в която спокойно би се побрал лимон. Устата, крива руина, която вече не бе способна да се затваря, лееше нишки слюнка при всеки дъх.
Джал-Ниш се надигна, но не си направи труда да сложи маската обратно, а се приближи към сина си. Механикът понечи да отстъпи, но едноръкият стисна челюстта му.
— Аз също имах баща, Крил-Ниш. Ако мислиш, че аз съм лош родител, той е причината за това. Той ме научи на всичко, което зная. Той ме мразеше, защото майка ми почина, раждайки мен. Той ме ненавиждаше, защото аз бях умен, а той не беше. Той ме презираше, защото аз бях красив, а той бе противен и мазен съсел… Помниш ли, Ниш? Някога бях красив.
Лицето му се сгърчи в най-противната пародия на усмивка, която Крил-Ниш някога бе виждал.
Механикът преглътна зараждащото се гадене. Повече от всичко му се искаше да извърне глава, само че металните пръсти отказваха да го пуснат.
— Така беше, татко. Завиждах и на вида, и на обаянието ти.
— Той ме измъчваше, Крил-Ниш. Всеки ден в продължение на четиринадесет часа той ме биеше до посиняване. Още преди да узрея бях понесъл повече ужаси, отколкото войниците в тази армия са преживели за цялата си служба. Той беше жалък човечец, който искаше да стане велик, но не бе успял. И компенсираше неуспеха си, като се опитваше да натика мен в калъпа, за който самият той бе прекалено нищожен. Мразех го. От двадесет години той лежи в гроба, а аз все още трябва да се издигам по-високо, макар всеки успех да ми причинява единствено болка. За него това не би било достатъчно, така че и на мен не ми донася удовлетворение. Трябва да стана велик.
— Но ти си велик — промърмори Ниш. — Ти си скрутатор. Един от могъщите владетели на света.
— Докато все още остава следващо стъпало, не е достатъчно. Трябва да имам всичко.
— И тогава?
Джал-Ниш отново се усмихна по онзи противен начин. От горната му устна се отрониха парченца зеленикава кора.
— Тогава ще дойде време, в което най-сетне ще съм го надвил. Това ми дава силата да продължа, дори и в състояние като това. — Той приближи лицето си до Ниш, който се отдръпна. — Не можеш да ме погледнеш, макар че ти беше този, който ме направи такъв. Умолявах те да ме оставиш да умра, Крил-Ниш, помниш ли? След като лиринксът ме разкъса, аз умолявах за смърт, но ти не ми я даде. Ти трябваше да ме спасиш, за да продължи страданието ми.
— Не можех да те оставя да умреш — прошепна Ниш, припомняйки си ужасите на леденото плато. — Въпреки всичко, не можех…
— Ти ме направи такъв. — Джал-Ниш доближи пръст до жълто-зелената кухина, някога представлявала носа му. — Ти и блудницата Иризис.