Той повали Ниш по гръб и изля съдържанието на малката стъкленица в устата му. Течността прогори гърлото му.
— Какво ми направи? — прошепна Ниш. Струваше му се, че гърлото му е сухо като шкурка.
— Събудих те, Крил-Ниш!
— Какво искаш да кажеш? За какво си ме събудил?
— Не за Изкуството, ако това се надяваш. Ти не притежаваш таланта и не си в състояние да го придобиеш — поредната категория, в която ти ми отстъпваш.
— Какво тогава? — изпищя Ниш, наранявайки възпаленото си гърло.
— Ще виждаш ужаси, които никой преди не е съзирал. Ще чуваш неща, които преди са оставали нечути. И ще чувстваш… Това сам ще трябва да узнаеш. Дарът на сълзите е непредсказуем. Но ти гарантирам едно: ще узнаеш какво е страдание. Ще узнаеш как се чувствам аз, докато стоиш край баща си до края на живота си.
— Аз нямам баща — промърмори Ниш.
— Ти получи възможността да останеш без баща, но я пропиля с грешния си избор. Ти ме принуди да продължа да живея. Сега аз ще сторя същото с теб. Ти беше прав, синко. — Устните на Джал-Ниш се гърчеха в усилието да оформят думи — нещо, преди удавало му се с такава несъзнателна лекота. — Липсата на баща би била за предпочитане пред това, в което съм се превърнал сега. Но аз съм и си оставам твой родител. Нищо, което можеш да сториш или кажеш, не е в състояние да промени това. Бъди уверен, че ще прекараш остатъка от живота си в съжаление за онази грешка — щом заклинанието подейства, собственият ти избор ще изчезне. И ще ми служиш до края на дните си.
Ниш се надигна, повдигнал ръце пред очите си. Около дланите му гореше леден огън, а кожата изглеждаше непокътната. Стомахът му потръпна. Той усети пъпката на отдавна скрито у него умение да се разгръща. Не му се искаше да се замисля какво са му причинили сълзите.
— Ти си чудовище, татко. Външността ти е просто отражение на онова, което се намира вътре в теб. И аз ще те унищожа, дори и ако това ми струва живота.
— Нищо подобно няма да сториш, Крил-Ниш, защото ти си глупак, некадърник и загубеняк. Аз те превъзхождам във всяко едно отношение и това никога няма да се промени. Често се чудя как е възможно да имам толкова недостоен син като теб. Ако изобщо си мой син! — Последните думи той изкрещя със сила, позволяваща на целия лагер да ги чуе. — Лейтенант!
Ксабиер веднага изникна. По погледа му личеше, че е чул целия разговор.
— Да, скрутатор Хлар?
— Отведи Крил-Ниш в карцера и го заключи. Никой да не се приближава до него в продължение на четири часа, докато…
Войникът погледна с очакване.
— Няма значение. Да стои затворен до сутринта, лейтенанте.
Джал-Ниш повдигна ръка за поздрав към сина си, стиснал платинената маска. Аура, напомняща орда чакали, се виеше около него. Потръпвайки, Ниш позволи да бъде отведен. Металното лице отново покри главата на баща му.
Част трета
Тесеракт
Едно
Онези от аахимите, на които не бе възложено да местят конструкти и не се отправяха към южния лагер, бяха заети да издигат паметник за погиналите. Телата бяха изнесени и погребани веднага след края на сражението. Лятната горещина бе наложила тази постъпка, макар аахимите горчиво да съжаляваха, че са положили мъртъвците си в чужда земя.
Тиан не видя почти нищо от издигането му — с изключение на един ден, в който тя часове наред пренасяше камъни с конструкта. Но това добре показваше важността, която аахимите отдаваха на мемориала.
Сега тя живееше в непрекъснат страх от амплимета. Макар нейното оцеляване да зависеше от него в същата степен като това на аахимите, ориста на Генис в още по-голяма степен ѝ бе показала колко капризен може да бъде кристалът. Той можеше да я изтърпи още ден, седмица или месец, но рано или късно щеше да я порази. Ако амплиметът избереше да я замени с по-могъщ слуга, достатъчно му беше единствено да проточи потока на енергия съвсем малко по-дълго от поносимото за Тиан.
Аахимите бяха експериментирали с редица разтоварващи напрежението устройства, преди да се спрат на сребърен шлем, еднакво огледален и откъм повърхност, и откъм вътрешност. Горната му част бе украсена с рубини и гранати, оформящи последователности в среброто. Вътрешната част бе гладка, но в нея се виждаха връхчетата на кристали, напомнящи звезди в свечеряващо се небе.
Когато Триор постави шлема върху главата на Тиан, той се оказа прекалено голям — аахимите не се бяха съобразили с човешкия ѝ размер. Наложи се добавянето на кожен ремък. След него шлемът стоеше стабилно.