След това кристалите бяха заредени — не с амплимета, а с помощта на прибор, какъвто Тиан виждаше за пръв път: простоват куб от черен метал, чиито дължини споделяха приблизителна дължина с лактите на занаятчията, а вътрешността му бе черна. Шлемът бе поставен вътре, след което изчезна.
Това не беше, доколкото Тиан можеше да прецени, някаква илюзия или фокус. Шлемът, макар и изработен от метал, вече не се намираше в кутията. След няколко минути от нея долетя рубинен проблясък. Триор отново бръкна вътре, при което ръката ѝ изчезна като отрязана, и издърпа шлема. Рубините и гранатите сияеха, макар блясъкът им да изчезна в дневната светлина.
В мига, в който аахимата постави шлема върху главата на Тиан, главоболието и неприятните усещания напуснаха последната. Някой ѝ подаде увития амплимет. Докато занаятчията отгръщаше металната пластина, нишковидни и сребърни лъчи се разпръснаха във всички посоки от кристала и тя видя невъзможното: пет други куба бяха прикачени към черната кутия по невъзможен начин. Това бе четириизмерен куб, тесеракт.
— Чувствам се замаяна. — Тиан побърза да затвори очи. Много занаятчии бяха полудявали след опитите си да надникнат в четвъртото измерение. Тя залитна в стола си, а Тицеа я подхвана.
— Така по-добре ли е? — попита Юриен, застанала над нея.
Тиан потърка очи. Странният образ бе изчезнал, черният куб отново представляваше обикновена кутия.
— Така мисля. Ще ми е нужно малко време, за да свикна. Дайте ми няколко минути.
Тицеа ѝ донесе чаша с вода, която Тиан пресуши на един дъх. Все още изпитваше леко треперене.
— Вече съм готова да опитам.
Амплиметът бе инсталиран в гнездото си. Тиан си сложи шлема и отново, за няколко секунди, зърна невъзможните форми на четвъртото измерение. Обгърната от множество излъчвания, до едно ярки, тя извърна глава. Това я притесняваше — заобикаляше я толкова много енергия, от която да черпи.
— Времето ни е ценно, Тиан — обади се Витис иззад гърба ѝ.
Тя започна да тегли енергия от най-близкото поле и се постара да я задържи, докато посягаше към второ. Двоен приток на сила започна да я обгръща. И двете полета се задържаха в съзнанието ѝ. Занаятчията посегна към трето поле, сетне се включи към четвърто и пето. Това бе същинско чудо.
— Готова съм.
Триор даде знак и конструктите поеха напред. Още преди въжето да се е опънало, първият конструкт зад тях се раздвижи, последван от онзи зад него. Тиан различаваше изкривяванията, които иноземните машини внасяха в излъчването на полето, виждаше и как да отправя енергия към тях, за да не се налага да ги тегли. Захранването, стичащо се по проводниците, сега се оказа достатъчно, за да им предостави собствена тяга.
Тиан погледна назад и успя да зърне нескрита емоция върху лицето на Витис, застанал в бойната кула. Изглежда планът му все пак щеше да проработи.
В началото напредъкът беше бавен. Тъй като към водещия конструкт бяха прикачени множество машини, Тиан не биваше да допуска и миг разсейване, за да не ги повреди. И все пак до полунощ тя бе извършила четири тура. Още двеста и четиридесет конструкта бяха пренесени до новия лагер. При всяко връщане тя носеше припаси, пристигнали от Госпет в новия лагер.
Ден по-късно работата се превърна в рутина. Почти триста конструкта бяха премествани дневно. От единадесетте хиляди машини, преминали през дверта, около шест хиляди бяха дошли в Снизорт. Около петстотин бяха увредени в битката и бяха изоставени. Витис се реши на това с изключителна неохота — аахимите не искаха да оставят технологията си достъпна за съюзници или врагове, но не можеха да сторят друго, освен да отстранят контролните механизми.
Тиан бе прекалено изморена, за да се задържа изправена. От изтощение дори не чувстваше глад. Ако всичко минеше без проблеми, операцията щеше да отнеме поне още седемнадесет дни. Дори и с шлема тя не виждаше как би могла да оцелее.
Поне Витис не позволяваше на приемния си син да се приближава, за което Тиан бе благодарна. Минис представляваше проблем без разрешение.
На следващото утро Витис не остана в кабината на конструкта. Придружаваше я единствено Тицеа. В този и в следващите девет дни всичко мина добре. Но на единадесетото утро занаятчията се събуди грохнала. Сънят не ѝ бе донесъл отмора. Чувстваше се разядена. Пренасяната през нея сила я подкопаваше, също като в Калисин. Тя бе изгубила цялото тегло, придобито в Нириандиол.
Витис не се интересуваше от състоянието ѝ. Той нареди тя да бъде отнесена до конструкта и поставена на креслото. Бяха прибавени допълнителни ремъци, за да задържат жената седнала, когато тя отслабнеше прекалено, за да се задържа на стола. Още триста конструкта бяха извлечени в този ден. И това продължи, ден след ден. Накрая останаха не повече от триста машини. Повечето от тях принадлежаха на клан Елинор, както винаги, оставен на последно място.