Макар да беше изтощена, Тиан всяка нощ се упражняваше в стаята си. След една седмица тя бе в състояние да направи сто крачки сама. След две седмици крачките станаха хиляда.
Витис повече не бе споменавал за полета, което я тревожеше. Ако той бе изпратил някой от първите конструкти, отнесени до границите на излъчване, към Тиртракс, по това време машината вече би трябвало да е пристигнала. Малиен щеше да разкрие тайната и тогава Тиан щеше да стане излишна. Нещо повече: убиването ѝ би било само от полза.
Беше време да приведе плана си в действие. През последните седмици Тиан бе научила много за Изкуството. По принцип мистиците използваха енергията колкото се може по-пестеливо. Това, според Тиан, бе еквивалентно на стрелец, комуто е позволено да запраща само по една стрела седмично. След като бе черпила енергия от няколко полета в продължение на шестнадесет часа всеки ден, занаятчията бе натрупала повече опит, отколкото повечето гадатели биха събрали за цял живот.
Уви, тя не разполагаше със знанието, за да се възползва от натрупания опит. Бе се опитала да вмести всичко това в геомантичната основа, която Гилаелит бе започнал да изгражда у нея в Нириандиол, само че обучението му бе прекъснало преждевременно. Тук това нямаше значение, защото аахимските мистици щяха да ѝ помагат при нужда, а целителите им не жалеха изкуството си за нея. Но когато останеше сама…
И все пак тя трябваше да действа, без значение колко неподготвена се чувстваше. След като и последният конструкт бъдеше преместен, аахимите щяха да се погрижат тя никога да не се докосне отново до амплимета.
Събуди я някаква глъчка. Входната завеса бе отместена. Влезе висок силует, понесъл фенер.
— Тиан! — настойчиво прошепна той.
Това бе Минис, облечен единствено в нощна риза. Сърцето на Тиан се сви. Тя придърпа завивката до брадичката си.
— Какво искаш, Минис? — студено попита тя.
Аахимът рухна на колене.
— Да ти кажа колко съжалявам за стореното и да те помоля за прошка. Само това.
Занаятчията извърна лице към платнената стена.
— Ти ме излъга. Даде ми обещания, които отказа да изпълниш и спазиш. Още от самото начало ти ме използва, Минис. Всяка твоя дума се оказа лъжа. Аахимите са започнали изработката на конструктите най-малко десетилетие преди ти да се свържеш с мен така невинно и случайно.
Младежът протегна ръка към нея, но Тиан показно скри своите под завивката.
— Наистина наруших обещанието си, Тиан, и никога не съм спирал да съжалявам за това. Но и аз самият също бях използван.
— Това са празни думи, Минис — рече тя, без да го поглежда. Не смееше, защото все още не бе безразлична към него, въпреки всичките си яростни заричания. — Животът ме е научил, че е възможно думите да не значат нищо. Или да значат каквото и да е. Затова се ориентирам по делата. И твоите дела показват какъв си в действителност. Същото важи и за останалите аахими.
— Моля те, повярвай ми, Тиан. Не ме съди по недостатъците на другите. Аз никога не съм те лъгал.
— Докажи го! — просъска тя, но Минис не можа да отговори, прекъснат от рева на зовящия го Витис. Младият аахим побърза да излезе.
Тиан се облече и се подготви за последния си ден. Тицеа щеше да я придружава, както винаги. Нямаше да има промяна и в традицията следващият конструкт да съдържа войници с арбалети, а също и мистик, който следеше всички нейни действия. И след всичките тези дни аахимите не бяха отслабили бдителността си.
Денят протече зле, защото Тиан не спираше да мисли за предстоящите си тревоги. Още по средата на първия тур тя изгуби полетата и конструктът тежко се стовари върху земята. Останалите машини сториха същото.
— Какво има? — неспокойно попита Тицеа.
— Умът ми е станал на армея.
— Какво е армея?
— Няма значение.
От един от теглените конструкти дотича Витис, който скочи върху корпуса на нейната машина. Значи предводителят още наблюдаваше Тиан.
— Проблем ли има?
— Изгубих полетата.
— Заради Минис, нали?
Тя не отговори.
— Ще се погрижа той да не те безпокои отново! — С тези думи аахимът скочи обратно на земята.
Това забавяне бе кратко, но Тиан изгубва излъчванията още два пъти. Във втория случай три конструкта се сблъскаха жестоко и трябваше да бъдат изоставени. Витис бе побеснял. Така ритъмът бе нарушен. В края на деня оставаха още двеста конструкта.