Но за подобна постъпка не можеше да става и дума. Ниш сам бе пожелал да се нагърби с тази задача, не можеше да се откаже сега. Той си пое дъх, раздвижи рамене и продължи.
Младият Хлар успя безпроблемно да достигне голямото поле с варовици, но още след първите десетина крачки осъзна, че нещо се е променило.
За момент механикът се поколеба, сетне продължи. Трябваше да се държи нормално, в случай че враговете усещаха присъствието му.
Но какво се бе променило? Той не бе изгубил взора си. Все още виждаше масивните, чудати скелети, извити в странни форми, за да се приспособят към очертанията на скалите. На моменти зърваше пулсиращо сърце, в други мигове съзираше нокът. Трудно му беше да не поглежда през рамо. Още по-трудно му беше да поддържа спокойна крачка. А още не бе преминал дори половината лабиринт. Сега луната се бе спуснала по-ниско, което правеше прекосяването по-трудно. Единствено върховете на каменните образувания оставаха осветени.
Механикът напрегна слух, стараейки се да открие причината за усещането си. А може би за да долови иноземен пулс. Но звук не долиташе. Нощта бе безветрена, с притихнали дървета, треви и животни.
Никакъв звук. Дивите животни усещаха опасността още по-ясно от него. Крил-Ниш ускори крачка. Докато се промъкваше край две варовикови острини, той чу.
Пропукването не идваше от скала, разместваща се под нощния хлад. То долиташе от вътрешността на камъка: скалоформираният скот оживяваше и се подготвяше да излезе.
Три
Ниш се вцепени и рязко се огледа. Не видя нищо, но някъде пред него отново долетя пропукване. В съзнанието му, обогатено от сълзите, скалните черупки се отронваха от чудовищните люспести тела; ципести криле бавно се разгръщаха в нощта. Лиринксите се подготвяха да атакуват.
Той се затича, но още преди края на коридора от варовикови образувания нещо изникна на пътя му — подобно статуя, издигаща се от морето. Каменните парчета се сипеха като градушка. Огромни и мощни ръце бавно се раздвижиха. Криле, чийто размах двойно надвишаваше ръста на Ниш, се опънаха. Главата се обърна със скърцане.
Създанието се движеше бавно, сякаш все още представляваше камък. Крил-Ниш стори единственото, за което можа да се сети. Той се хвърли между масивните крака, претърколи се и продължи да тича.
Съществото нададе провлачен рев, опита се да се обърне и се заклещи. Механикът плахо погледна назад. Две от каменните колони бяха притиснали бедрата на лиринкса. Той повдигна пестник и — бавно — удари камъка от лявата си страна. Варовикът се строши на две.
Пукотът продължи да се разнася след тичащия Ниш, което поне му позволяваше да открива местоположението на противника. По-мъчително след притихването, защото тогава се разнасяха единствено тежките лиринкски стъпки. И ударите на собственото сърце на механика, които изглеждаха оглушителни.
Лиринксът го преследваше. На открито гонитбата щеше да е приключила отдавна, но сред този скалист лабиринт Ниш можеше да получи предимство. Макар че сблъсъците с острите скални ръбове не нараняваха преследвача му, а само го забавяха.
Крил-Ниш пое наляво, откри, че в тази посока няма изход, и пое обратно. Започваше да го обгръща паника. Не по този път бе минал по-рано, а луната се бе спуснала още по-ниско. Ако не успееше да открие изхода преди месечината да е залязла, нямаше да го открие никога.
Надясно го очакваше нов задънен проход. Изкрещявайки нечленоразделно, Ниш се върна отново и пое по съвсем тесен проход между скалите, налагащ странично напредване. Поне преследвачът му не можеше да го последва тук.
Лиринксът действително не го последва. Възвърнал обичайната си гъвкавост, той се издигна във въздуха и се понесе право към Ниш, преодолявайки тесния участък.
Сега какво? Дълъг проход, прекалено широк за укриване, се простираше от двете му страни. Ниш пое напред, задъхан. Той забеляза процеп между две ниски колони и се хвърли в него.
Лиринксът започна да се оглежда, опитвайки се да открие изчезналата си жертва. Той набра височина, пляскайки шумно, а след това си послужи с Изкуството, за да увисне във въздуха за няколко секунди. Главата му се извъртя по посока на доловения звук от дишане.
Създанието се понесе към механика, а после се спусна право надолу, възнамерявайки да смаже Ниш в скривалището му. Последният се хвърли още по-навътре. Лиринксът се стовари тежко. Скалата около младежа се покри с пукнатини. Смъртта изглеждаше неизбежна.