— Да — хрипкаво отвърна запитаният. Бе останал без глас.
Ксабиер едва не премаза ръцете му в лапите си.
— Никога не съм получавал по-навременно предупреждение. — Той погледна към небето, почти скрито от кръжащи създания.
Под светлината на залязващата луна механикът се опита да прецени бройката им. Определено надвишаваха десет хиляди, а от длъгнестите каменни яйца продължаваха да изникват нови. Нищо чудно да достигаха двадесет хиляди, може би дори тридесет. Не всички от тях щяха да притежават въздушно превъзходство, разбира се, но останалите щяха да се спуснат по склоновете с лекота. Капки студен страх плъзнаха по гърба на Ниш. Ако и от другата страна на долината се криеше подобно множество…
— Ще говорим после — продължи Ксабиер. — Ако има после! Въоръжен ли си, Крил-Ниш?
— Не, не се сетих да взема оръжие. Умно, нали?
Ксабиер скочи в задния люк на един кланкер и подхвърли на приятеля си шлем, кожен нагръдник и дълъг кинжал с ножница. Ниш веднага си сложи шлема и пристегна ремъка. Сетне свали забравения мях с бира, за да нахлузи бронята. Тя бе предназначена за по-едър от него, но пак защитаваше торса му, без да спира движенията.
Сетне лейтенантът му подаде къс меч от тъмен метал.
— В острието му е вложена магия за късмет. Ако ръката ти е твърда, с него можеш да пробиеш люспите на лиринкс.
Ниш прибави и това оръжие към колана си.
— С меч не ме бива особено, Ксабиер, но с арбалет се справям сносно.
— За съжаление сред моите хора няма арбалетчици.
Крил-Ниш Хлар отпи голяма глътка бира. Тя вече не му се струваше прокиснала, а точно се вписваше в ситуацията. Той изпи половината мях и го протегна към Ксабиер.
Лейтенантът по навик поклати глава, но после каза:
— Какво пък? Сигурно това ще е последното ми пиво. — Той изцеди юнашка струя в устата си и потръпна. — Ух! Надявам се, че това няма да е последният ми спомен за бира. Вземи го със себе си, от боя с лиринкси човек ожаднява. — Ксабиер погледна към небето. — Колко ли са?
— Поне десетина хиляди — отвърна Ниш. Кръжащите създания вече изцяло почерниха небосвода. — Може би над двадесет, ако броим и спускащите се по склоновете.
— Толкова много? Защо не нападат веднага?
— Може би се страхуват, че Джал-Ниш разполага с тайно оръжие. Или имат някаква слабост, за която не знаем.
— Надявам се да е така. Ела.
Позицията на Ксабиер се намираше достатъчно високо, за да предостави поглед към цялата долина и долавянето на всички писъци. Лагерът на Джал-Ниш бе разположен в горната част на долината. В самата нея преобладаваха леко наклонени пасбища, на места накъсани от дървета. Два потока я разделяха на три части. Всеки от тях бе около десетина крачки широк. Макар да не бяха дълбоки, струите им бяха достатъчно стремителни, за да затруднят брониран войник. Назъбените склонове на изток, юг и север оформяха три стръмни стени, а наклонената западна част съдържаше входа. Скалистото гърло се губеше в мрака. Ако лиринксите не успееха да заемат позиция там, напускането на долината щеше да се запази като възможност.
Лейтенантът отведе Ниш до бойците си и даде последни нареждания. Войниците заеха защитни позиции зад кланкерите си.
— Кой изобщо е избрал това място? — каза Ниш. — Ако лиринксите нападнат откъм входа на долината, както несъмнено ще сторят, ще останем в капан.
— Баща ти го избра, макар че генералите му се противяха.
— Защо?
— Джал-Ниш отказа да сподели стратегията си.
— Къде е шатрата му? — Ниш не бе запомнил нищо от предишното си посещение.
— По-нагоре, близо до северния край — посочи приятелят му. — Дръж се настрана, а ако спечелим…
— Не се притеснявай. Ще изчезна тъй бързо, че и дим няма да остане.
— По-добре се дръж настрана и от офицерските палатки. Те са под тази на баща ти.
— Пропуснах да спомена, че Троист приближава, за да задържи входа на долината.
— Кой по дяволите е Троист? — Ксабиер изтегли меча от ножницата си и го пъхна обратно.
— Генерал Троист. Той пристига от Алмадин начело на тринадесетхилядна армия и деветстотин кланкера.
Лейтенантът прегърна Ниш и го притисна в мечешка прегръдка.
— Тринадесетхилядна?
— Да. По-рано тази година служих при него. Той е добър човек и сносен пълководец, макар до този момент да не се е впускал в подобно сражение.
— Никой от нас не се е впускал. А как така този Троист се е озовал наблизо?
— Флид и аз го доведохме.
— Скрутаторът е с него? Това са още по-добри новини. По-късно несъмнено трябва да говорим за това. — Ксабиер повика вестоносците си, двама високи войници, които приличаха на близнаци. — Бягайте при офицерските шатри. Генерал Троист от Алмадин ни идва на помощ заедно с тринадесет хиляди бойци и деветстотин кланкера. Той ще се опита да задържи входа на долината. След колко време ще се появи той, Крил-Ниш?