— Отправили са се в усилен марш от лагера си, намиращ се на юг от долината. Поеха преди час, може би повече. Колко време ще им отнеме да стигнат?
— В тази посока теренът е труден — каза Ксабиер. — Ако имат късмет, ще достигнат входа на долината по пладне. Да се надяваме, че ще успеем да удържим толкова дълго.
Двамата вестоносци се затичаха. Лейтенантът, попоглеждащ към небето, накара сто и двадесетте си войници да оформят кръг около огньовете. Сенките, раздвижили се по бойното поле, указваха, че и останалите бойци вършат същото.
— Това е тактика, която разработихме специално за нощните сражения — обясни Ксабиер. — Враговете виждат в тъмното по-добре от нас, но ярката светлина ги заслепява. По този начин получаваме малко предимство.
Но така оставаме с гръб към пламъците, помисли си Ниш, а лиринксите са много по-едри от нас. Ако започнат да надделяват, няма да ни е останало място за отстъпление.
И последните лъчи на луната изчезнаха. Кръжащите лиринкси се сляха с тъмнината на небето.
— Ето какво са очаквали — промърмори Ксабиер. — Скоро ще нападнат.
— Предполагам, че Джал-Ниш е разпръснал офицерите си из лагера, за да не могат лиринксите да ги унищожат с една атака — рече Ниш.
Приятелят му се навъси:
— По принцип това е обичайната практика, но скрутатор Джал-Ниш се върна към предишната традиция — централна командна зона, отбранявана от войници и кланкери. Той не обича нарежданията му да бъдат препредавани.
— Но… Каква полза от бранителите, ако в началото на атаката лиринксите се спуснат от небето? Пълководците ще бъдат унищожени почти моментално.
— Генералите също се опитаха да му обяснят това, но той настоя, че разполагал с таен план да надвие враговете и да ги лиши от най-добрите им бойци.
— Татко обича мистериозността. Трябва да докаже, че е по-умен от всички останали. Какъв ли е планът му?
— Не зная, Крил-Ниш, но се надявам да е добър.
Несъмнено замисълът на Джал-Ниш Хлар бе свързан със сълзите. Изглежда той планираше зрелищна проява на умението си в Тайното изкуство, с която да спечели битката и същевременно да се докаже пред скрутаторите. Бащата на Ниш бе по-скоро посредствен мистик, но пък със сълзите, подкрепящи алхимията му, могъществото му можеше да се окаже неограничено.
Това бе поредната стъпка в кампанията му за влизане в Съвета на скрутаторите. Озовеше ли се там, Джал-Ниш щеше да опита да отстрани Гор, за да наложи покварената си воля над света.
Четири
— Атакуват! — изрева някой.
Ниш се покатери върху бойната платформа на най-близкия кланкер, за да огледа какво става.
Навсякъде имаше лиринкси, които стремително връхлитаха от небето. Създанията изникваха от нищото. Още хиляди пълзяха надолу по склоновете.
Враговете се сипеха най-гъсто над офицерските шатри, разположени по-нагоре в долината. Със същата тактика лиринксите си бяха послужили и в Никеранд: бяха обезглавили тамошната армия, за да я опустошат по-лесно. Именно така Троист бе получил повишението си.
Прекалено много са, отчаяно си помисли механикът. Ако Джал-Ниш не използваше магията си веднага, щеше да последва клане. Голяма купчина лиринкси се спускаше към долния край на долината, за да притисне войниците. Техният натиск щеше да изтласка армията към огньовете. Оцелелите щяха да бъдат изблъскани към потоците или стените. И когато Троист най-сетне пристигнеше, той щеше да влезе в изпълнена с мъртъвци долина, където щеше да намери и своя край. Ниш не трябваше да довежда Троист тук…
— Не губи надежда, Крил-Ниш — каза Ксабиер, сякаш разчел мислите му. — Ние сме закалени…
Внезапно лиринксите бяха навсякъде, приземяващи се в мрака сред тях, скачащи от склоновете и нахлуващи откъм западния край на долината.
Ниш изтегли меча си, намести бронята и се приготви да се сражава. Създанията надаваха бойните си викове, от които въздухът трепереше, и се хвърляха в атака.
От горния край на долината долетя писък. Ниш настръхна, защото звукът не идваше от човешко гърло. Не звучеше и като лиринкско дело. За миг враговете застинаха, сетне всички се обърнаха към източника на звука.
Ниш се надигна на пръсти, но не можа да види. Звукът продължаваше. Той долиташе откъм офицерските шатри, където лиринксите се бяха скупчили като прилепи около плодно дръвче.