Огромният лиринкс се превъртя във въздуха, избягвайки острието. Но други от летците не извадиха този късмет. Ниш видя как един от лиринксите бива разрязан съвсем чисто на две. Половините останаха да летят още няколко мига, преди да се понесат към земята. Други създания изгубиха крайници и глави.
Лиринксът със златния гребен повдигна ръце и рязко ги насочи надолу, право към центъра на купола. Изпълващите въздуха пулсации се усилиха откъм гръмкост и настойчивост. Белият диск се разтроши на късове, които се стопиха в дим.
Поредно изтегляне на сила започна да смалява купола. Сега той бе не по-голям от фургон, от бъчва, от пъпеш. И изчезна. Не — за момент той се изду отново, острият диск бяла светлина отново изникна, но този път хоризонтално, ниско над земята. Той не засегна летящите лиринкси, но посече шатрите, генералите и телохранителите им. След като придоби диаметър от около сто и петдесет дължини, дискът изчезна.
Куполът се спука с гръм, който отекна в стените на долината. Ниш притисна длани към ушите си.
Това беше. Джал-Ниш бе изгубил. Към небето се издигна дим. Стотици лиринкси се хвърлиха към офицерските палатки, скривайки зад жив облак случващото се.
— Това е краят! — обърна се механикът към Ксабиер. — Никой не би могъл да оцелее подобна атака, дори с помощта на сълзите.
— Тогава да посрещнем смъртта достойно — отвърна приятелят му.
Ниш не получи възможност да разсъждава над ориста на баща си, защото в следващия миг лиринксите ги нападнаха. Докато изтегляше меча си, обогатената му сетивност изчезна. Макар тя да му бе позволила да зърне скалоформираните лиринкси, изчезването ѝ го зарадва. Тя му бе причинявала неудобство — като носенето на чуждо бельо.
Някой изпищя. Противният звук секна внезапно, заменен със задавено изхъхряне. Боецът от дясната страна на Ниш рухна в огъня. Малък и безкрил лиринкс се хвърли към Ксабиер — изглежда това създание се бе спуснало по склона. Мечът на лейтенантът блесна, разпръсквайки морава кръв. Съществото отскочи назад, а после се хвърли в нова атака, размахало ръце. Ксабиер избегна тези удари, но един замах с опакото на ръката го блъсна в слепоочието и го повали на едно коляно.
Ниш му се притече на помощ. Мечът му се вряза в една от люспите на съществото, но не го нарани сериозно. Следващият удар на механика бе насочен над лакътя на лиринкса. Този път острието се хлъзна по бронираните люспи. Лиринксът не му обърна внимание, а замахна към главата на Ксабиер. Войникът успя да издигне меч навреме, но силата на удара го изби от ръката му. Оръжието отхвърча в огъня.
Ксабиер мълниеносно посегна към ножа си. А лиринксът посегна с две ръце, възнамерявайки да откъсне главата на противника си.
В сравнение с лиринксите, с които Ниш се бе сражавал преди, този изглеждаше тромав. Механикът събра сила, вдигна меча си и го заби в гърба на съществото. Острието прониза бронирана плочка и потъна право в сърцето. Лиринксът се сгърчи, изви се и рухна в краката на Ниш.
Крил-Ниш се отпусна на колене. Целият сблъсък не бе отнел и минута. А само след три удара Ниш се чувстваше изтощен.
Ксабиер изтегли меча на приятеля си и му го подаде с дръжката напред. Острието бе покрито с кръв. Самият лейтенант замени изгубеното си оръжие с меча на един от мъртъвците.
След около час слънцето започна да се издига над бойното поле. Ниш нямаше представа как са оцелели. Ксабиер също бе още жив, но повечето от войниците му лежаха мъртви. Подобна гледка можеше да бъде видяна из цялата долина. Погиналите и ранените бяха повече от боеспособните.
Дисциплината бе изчезнала отдавна. Вече никой не спазваше формация. Сражението бе деградирало в мащабен сблъсък между човеци и чудовища. Ниш бе понесъл няколко рани, но нито една от тях не бе сериозна. В напрежението си той дори не ги усещаше. Бе успял да убие още един лиринкс, и то лице в лице. Все още бе изцапан с кръвта му.
Някой зовеше името му. Едва петият повик достигна до съзнанието на механика.
— Какво? — замаяно попита Ниш.
Разтърсване за ръката го извади от унеса му. Крил-Ниш бе останал загледан в изкорменото тяло на някакъв лиринкс. Нямаше представа дали собственоръчно го е убил. От двете страни лежаха мъртви войници, редом с които механикът се бе сражавал в мрака. Някои от тях вече не притежаваха лица.
— Да вървим — каза Ксабиер. Той бе не по-малко окървавен от Ниш, но изглежда бе понесъл сражението по-добре. Все пак той бе професионален войник. — Към мен! — ревна той към сражаващите се и размаха меч над главата си. Неколцина войници затичаха (и закуцаха) към него. Те подеха вика му, за да привлекат вниманието на останалите ратници.