Ксабиер ги поведе на юг, към по-висок терен, който им предоставяше гледка. Денем долината изглеждаше много красива, вплитаща разцветки на зелено, кафяво и сребристо — ливади, гори и потоци. Това по нищо не приличаше на мястото, което Ниш два пъти бе посетил миналата нощ.
Към входа си долината се стесняваше. Сред белезникавите скали се виеше река. Ако оцелееха, следващата битка щеше да се проведе там. Но нещата, които Ниш виждаше, не го окуражиха.
Из цялото бойно поле, заемащо една трета от долината, все още кипяха сражения. Тук потоците не бяха достатъчно дълбоки, за да притесняват лиринксите. Въздухът вонеше на кръв, дим и овъглено месо.
Ксабиер определи пазачи, после извика Ниш и още един войник при себе си.
— Доколкото мога да преценя, изгубили сме две трети от бойците си, мъртви или ранени. Това ни оставя с тринадесет хиляди, ако успеем да ги съберем. Не виждам флагове, знаменца и сигналисти, което означава, че висшите офицери са мъртви. Но пък преживяхме нощта и се справихме по-добре, отколкото очаквах в началото на атаката. Нашите жертви почти се равняват на техните. А не мисля, че това се е случвало преди.
— Изглеждат някак… тромави — каза Ниш. — Бавни са и са сковани. И не толкова организирани.
— Това и на мен ми направи впечатление — продължи лейтенантът. — Може би това е ефект от магията на баща ти?
— Или последица от скалоформирането.
— Каквато и да е причината, на нея дължим спасението си. На дневна светлина нещата ще се подобрят. Ще извадим катапултите и копиеметите. Единствено се нуждаем от хора, които да раздават заповеди.
— Не са останали висши офицери — каза войникът. Той бе сивокос и белязан мъж на около четиридесет и пет. — Сержантите също са малко.
— Предполагам, че ти си видял множество сражения, войнико? — каза Ксабиер.
— Името ми е Лемуир, сър. Двадесет години служа. Някога бях сержант и командвах отряд кланкери, но бях понижен до редник заради неподчи…
— Сега отново си сержант, Лемуир. Ето ти шапка. — Лейтенантът свали окървавената сержантска шапка на близък труп и му я подаде. — Тичай при кланкерите и ги поведи в атака. Във формация. Насочи войниците ни насам. Ще се опитаме да се отправим надолу към изхода на долината. Ако не е обграден, ще продължим към морето, после към Гнулп. Градът там има стени, ще се укрием.
— А ако имаме късмет — додаде Ниш, — по пладне ще се натъкнем на генерал Троист.
Ако тогава не беше прекалено късно.
Лемуир отдаде чест и се затича.
— Крил-Ниш, повишавам те в чин лейтенант. Намери си шапка. Върви от другата страна на реката и събери тамошните войници. Изпрати ги при мен. После провери дали в командния пост има оцелели. Повиши всеки войник, който ти се стори подходящ за целта. Аз ще сторя същото. Така може и да успеем. Все още имаме шанс, но трябва да се възползваме от него още сега.
Ниш прибра меча си и пое с накуцване.
Пет
Отне му час и още няколко сражения, за да достигне първата река. Лиринксите бяха по-тромави от преди. По пътя Ниш уби още един, макар че създанието бе зле ранено и едва се задържаше на крака. Той събра над хиляда войници и ги изпрати при Ксабиер. На деветима връчи шапки и им нареди да се пръснат из бойното поле и да изпращат всички, които срещнат, в импровизирания команден пост на Ксабиер.
Водата едва оплискваше бедрата му, но студенината ѝ се вряза в рани, които Ниш дори не бе осъзнавал. На отсрещния бряг той погледна назад. Долината се разгръщаше като карта под него. Нишки войници се отправяха към гъстата маса, която Ксабиер вече бе събрал. Уви, враговете също бяха забелязали това раздвижване. Няколко лиринкски групи също се бяха отправили в тази посока. Поне нямаше летящи. Това означаваше, че са прекалено тромави за полет. Или че полето е прекалено слабо, за да им го осигури.
Някакъв кланкер пресече пътя му, крачейки бавно. Ниш размаха лейтенантската си шапка и машината се обърна към него. Поне за тези машини имаше достатъчно енергия.
Механикът отвори задния люк и изкрещя:
— Открий колкото се може повече кланкери и ги изпрати към южния край. Събираме се там.
— Нямам стрелец — печално заяви операторът. В такова състояние кланкерът ставаше почти неизползваем и страшно уязвим.
Ниш бързо взе решение.
— Вече имаш. — Той се покатери на върха, настани се в креслото на бойната кула и зареди катапулта и копиемета. — Върви натам.