Върху тревиста могила се бяха струпали множество войници. По-малки групи се бяха скупчили под и над тях. Редици кланкери защитаваха струпването. Машините наброяваха стотици, но в сравнение с вчерашната армия гледката бе жалка.
Поне за момента враговете се бяха оттеглили. Бяха се събрали под дърветата на най-близкия поток и наблюдаваха.
Ниш насочи машината си към флага на Ксабиер.
— Сторих всичко, което можах — заяви механикът, докато скачаше долу. — Изпратих около четири хиляди и няколкостотин кланкера.
— А аз събрах още шест хиляди — рече Ксабиер. — Но това не е и четвърт от онези, които бяха живи снощи.
— Има хиляди непокътнати кланкери, останали без оператор — каза Ниш. — Видях и много войници по-надолу в долината, край втория поток. Но бяха прекалено далече, за да ги извикам. В средната част не са останали оцелели. Има ранени, но те… — Пред него отново изникнаха очите на умиращия войник. — Те умират под слънцето. Трябваше да подмина толкова много хора…
— Отвратително е. Но какво бихме могли да сторим? Ако останем, за да им помогнем, ще умрат други.
— И всичко това заради глупостта на баща ми! Как бих могъл да изкупя това?
Изминалата нощ и последвалата утрин бяха променили Ниш завинаги — той чувстваше нужда да поправи не само своите собствени грешки, а и престъпленията на баща си.
— Ти вече започна — рече Ксабиер. — С това, което стори снощи и днес.
— Каквото и да сторя, няма да е достатъчно. Не мога да съживя мъртвите.
— Не се нагърбвай с повече, отколкото ти е отредено. Баща ти сам е отговорен за тази недомислица. — Ксабиер замълча. Изглеждаше притеснен. — Сега не зная какво да правя. Ти какво мислиш, Крил-Ниш?
Защо питаш мен? Ти си войникът. Но пък и Ксабиер не бе заставал начело на подобна сила.
— Копията ни са малко — поде Ниш, — затова бих изпратил няколко машини да обходят бойното поле, за да съберат изстреляните. А после бих поел към изхода на долината, колкото се може по-бързо. Враговете понесоха ужасни жертви, по-сериозни от очакваното, и това може да се е отразило на духа им.
— Не изглежда така.
— Дори и да не е, на светло ние имаме поне малко предимство. Но ако не сме напуснали долината до здрач, никога няма да я напуснем. Следващото утро няма да завари нито един жив човек.
— Аз също планирах това — рече Ксабиер. — А и армията на Троист скоро трябва да пристигне.
Той изпрати кланкери, сетне събра сержантите си, за да им предаде нареждания. Сигналистите се заеха да препредават заповедите.
— Да се надяваме, че ще пристигне — промърмори Крил-Ниш.
Машините се върнаха, донесените копия бяха разпределени и армията пое на път.
Скоро слънцето бе затъмнено от мрачни облаци, долитащи от Туркадско море. Едри капки започнаха да трополят по корпуса на кланкера. Ниш навъсено обърса лице. Дъждът щеше да им попречи и да помогне на врага.
Започнаха да се разразяват сражения. Войската бързо се разцепи на отделни групи. Предводителите гинеха като мухи. Ниш нямаше представа какво се случва, затова нареди на оператора да се изкатери върху една невисока могила. Войниците се бяха разпръснали широко, никой не изглеждаше да ги предвожда. Механикът започна да обхожда редиците с кланкера, издавайки безполезни заповеди. Не успя да открие Ксабиер, изглежда приятелят му бе погинал.
Крил-Ниш почувства зараждаща се паника. Очертаваше се ново клане, в края на което нямаше да е останал и един оцелял войник. Той трябваше да направи нещо, макар вече да му се струваше, че няма надежда. Налагаше се сам да събере войниците и да ги поведе към изхода.
— Насочи се към предната линия — нареди той.
Битката кипеше. Само за няколко минути Ниш изхаби всичките си копия. Той отмести копиемета и се настани зад катапулта, зареди го и го насочи към отправили се насреща му лиринкси.
Крил-Ниш дръпна лоста. Проводниците се скъсаха, разклащайки машината. Зареденият снаряд се търколи встрани.
— Какво беше това? — извика операторът и страхливо извърна глава. Неговият трънен венец (лента от жици, сред която проблясваха кристали) висеше накриво.
— Катапултът се счупи. Продължавай.
Ниш не виждаше кланкерите, носещи резервни копия, а не искаше да се връща, за да не изостави бойците си. Тъй като неговата машина бе увредена и се движеше съвсем бавно, механикът слезе и я отпрати назад да събира копия, а той изтегли меча си и пое напред. Само в рамките на тази сутрин бе научил повече за фехтовалното изкуство, отколкото през всички години накъсани тренировки във фабриката. Всяко негово мускулче пулсираше, цялото тяло го болеше, но по това време Крил-Ниш бе привикнал към това състояние.