Той започна да си проправя път с бой, събирайки пръснатите войници около себе си. Не спираше да се моли, че от върха на хребета ще види армията на Троист да се простира насреща му. До този момент пред себе си виждаше единствено лиринкси. Макар че ефектите от скалоформирането все още личаха, враговете печелеха единоборствата угнетително често.
Най-сетне, следван от дузина войници, Ниш достигна входа на долината. Останалите оцелели ги следваха, предвождани от сержантите си. Тук долината бе широка само няколкостотин крачи, а склоновете се притискаха близо един срещу друг. Скалиста рампа заемаше средата, над която реката ревеше в поредица каскади. Имаше място за кланкерите и войниците, но теренът улесняваше блокирането на пътя. Човешката армия разполагаше с предимството на терена, макар че няколко лиринкса се бяха покатерили на скалите — удобно място за обстрел.
За около един хвърлей склонът се спускаше рязко, а после се изравняваше. Едновременно с това долината отново придобиваше широчина. Гънките на терена предоставяха отлични места за засада. В далечината личеше Туркадско море, почти в най-тясната си точка, преди да продължи към Карама Малама, хладното Мъгливо море.
Ниш плъзна поглед из ширещата се насреща му земя, очаквайки да види тринадесетте хиляди войници и деветстотинте кланкера.
Вместо това видя хиляди лиринкси, препречили пътя им.
Шест
Тиан си помисли, че нощното посещение на Минис е целяло сдобиването с прошка. Младият аахим искаше да угоди на всички и да им се харесва. И подскачаше всеки път, когато чуеше гласа на приемния си баща.
Тя не спираше да обхожда стаята си, стъпвайки тихо, за да остане нечута. Краката ѝ бяха укрепнали достатъчно за евентуално бягство. Но последното още не бе осмислено. Всички аахими я наблюдаваха изкъсо. Тицеа и семейството ѝ влагаха особена старателност, защото бягството на занаятчията би означавало сурово наказание за тях.
За да избяга, тя трябваше да се сдобие с конструкт, а това означаваше отстраняването на Витис. Дали не можеше да си послужи с клановото му вманиачаване, за да постигне това? Ако неколцина от клана Интис бяха оцелели случилото се с дверта, той щеше да зареже всичко, за да ги намери.
Планът започна да покълва. Зараждането му отне половината нощ.
Тицеа бе събудена от стонове, долитащи от стаята на Тиан. Младата аахима се промъкна вътре.
— Какво има? — тихо попита тя.
Тиан рязко се надигна в леглото, събаряйки разритани чаршафи.
— Видях ги! — рече занаятчията, загледана в безкрайността. Момичето я хвана за ръката.
— Кого си видяла, Тиан?
— Те крещяха, измъчвани — прошепна другата.
— За какво говориш?
— Те бяха изгубени по моя вина. — Сълза плъзна по бузата на Тиан. Очите ѝ се затвориха и тя се отпусна обратно на възглавницата, заспивайки.
Тицеа излезе.
— Просто е сънувала кошмар — обясни тя на майка си.
Още на два пъти аахимските пазители проверяваха гостенката си, макар самата Тиан да не помнеше нищо от тези си сънища. Но когато Тицеа дойде да я буди призори, занаятчията отказваше да се раздвижи.
Младата аахима я разтърси за рамото.
— Тиан, събуди се. Витис скоро ще дойде.
Тиан зарови лице във възглавницата и започна да вие:
— Вината е моя. Вината е моя!
Внезапно Тицеа бе грубо изблъскана встрани.
— За каква вина говориш? — процеди Витис.
Тиан простена, отметна глава. Изпод единия ѝ клепач надникна сълза. Ръката на предводителя я хвана за рамото.
— Видях ги — прошепна я. — Точно както видях Минис, когато за пръв път използвах кристала. Видях изгубения Интис…
— Видяла си клана ми! — Лицето на предводителя се изкриви от мъка. — Какво по-точно видя?
С едно движение той я сграбчи и я издигна от леглото. В този момент занаятчията едва не се издаде, защото нощницата ѝ се разгърна. Все пак тя успя да задържи преструвката си.
— Те зовяха помощ. — Тиан сомнамбулски разтвори очи и рязко се огледа. Гласът ѝ придоби пронизителност. — Видях ги да стоят край повреден конструкт.
— Лорд Витис — рече влязлата Зеа. — Това не е подобаващо.
Предводителят остави Тиан обратно.