— Ами предсказанията ти?
— Особено тях! При всяка проява на таланта ми той ми се подиграваше и ми казваше, че съм недостоен и женствен. Най-лошото е, че макар Витис да се присмива на предсказанията ми, в суеверието си той е склонен да ги приема. Той иска да повярва, но не може, защото не вярва в мен. Това ме убива, Тиан.
Минис сведе глава, но не и преди издайнически сълзи да блеснат върху миглите му.
— Затова ли толкова се стараеш да му угодиш? — попита тя.
Изглежда въпросът го изненада.
— Той е мой приемен баща, Тиан. Той е единственият ми роднина, а аз съм всичко, което му е останало. Двамата сме обвързани.
— И когато те е помолил да използваш емпатичния си талант, за да изпратиш съобщение отвъд празнотата, ти си се съгласил.
— Старият ни свят бе обречен. Гордеех се, че съм бил избран за толкова важна задача.
— Как се свърза с мен? — Тя протегна ръка, надявайки се да чуе, че Минис е бил привлечен точно към нея. — Човек като мен ли търсеше?
— Всеки би могъл да се отзове. — Аахимът все още се взираше в масата.
Наранена, Тиан рязко отдръпна ръка. Той дори не забеляза.
— Отправяхме призив към всеки, който притежава способността да чуе.
— Значи не си бил единственият зовящ?
— Мнозина аахими с подобни таланти вършеха същото. Аз отправях зов в продължение на четири години, малко повече от две ваши. Други бяха започнали много преди мен. — Той я погледна в очите. — Но аз бях единственият, получил отговор. Аз видях теб.
Това ѝ достави удоволствие, макар да не заличаваше напълно предишната обида.
— Как точно зовеше? С помощта на кристал, като моя амплимет?
— По съвсем различен начин. — Минис стисна устни. — Това не мога да ти кажа.
— А ти ме накара да ти разкажа всичко за работата и талантите си, а също и за начина, по който си служим с кристали — студено каза Тиан. — Ти не само ме използва, ти поиска всичко, без да дадеш нищо в замяна.
— Опитвах се да спася народа си. — Той отново бе свел очи. — Ти не би ли сторила същото на мое място? Освен това тогава не те познавах.
— Ти ми се обясни в любов.
След кратка пауза той отвърна:
— Трябваше да узнаем как работи талантът ти. И да научим повече за амплимета. Как иначе бихме могли да ти обясним онова, което трябваше да знаеш?
— По резултата личи, че не сте ми обяснили особено добре.
— Може би ти не си ни казала всичко, което е трябвало да ни кажеш.
Той отново прехвърляше вината върху нея!
— Защо ми е да казвам каквото и да било на враговете си — остро каза тя. Отмората от съня започваше да избледнява, а с този разговор нямаше да постигне нищо. Трябваше да поеме инициативата. — Ти заяви, че ме обичаш, а си излъгал. Те са те напътствали какво да ми кажеш.
— Не! — извика той. — Това не е вярно.
Тиан трепереше от ярост.
— Не можеш да ме излъжеш, Минис. Отлично си спомням разговорите ни. Когато бях пленена в онзи лед, Триор се опита да ме накара да си послужа с геомантия. Още тогава усетих, че тя крие нещо от мен. Тя те придърпа и те напъти какво да кажеш. Ти се възпротиви, а Луксор изглеждаше поразен, но Триор настоя. Накрая ти отстъпи и се върна да ми кажеш, че ме обичаш. Това бе първото ти предателство, Минис.
— Щом разбра, че изпитвам чувства към теб, Триор цинично ме използва. А аз, глупачката, ти повярвах. Бях готова на всичко, за да помогна на любимия си. Но чувствата ми не значеха нищо. Щяхте да ме захвърлите в мига, в който опасността беше отминала. Моят живот значеше толкова за вас, колкото този на малката Хани. Вие с готовност бихте пожертвали хиляда жени като мен, за да постигнете исканото.
— Ти си жестока, Тиан. — Лицето на Минис бе посивяло около устните. — Смъртта на детето бе инцидент, за който аз искрено съжалявам. Но не мога да го съживя. Наистина те обичах и все още те обичам.
Тиан го погледна в очите.
— Утре ще получиш възможността да го докажеш.
— Ще ти го докажа още сега. Носиш ли пръстена, който бе изработила за мен?
Пръстенът, който тя грижовно бе изработила със собствените си ръце, използвайки благородните метали, завещани ѝ от умиращия Джоейн.
— Пръстенът, който ти отхвърли? Да, у мен е.
Той висеше на кожена връв около врата ѝ. Тиан го извади над дрехата си.
— Дай ми го.
След миг колебание тя развърза възела и му подаде пръстена. Очите им се срещнаха. Минис задържа пръстена между двете си ръце и бавно си пое дъх.