— Тиан, заклевам се в този пръстен, най-святото нещо за мен, че ще сторя всичко по силите си, за да те спася.
— Утре!
— Утре — повтори той.
Нея ли се опитваше да убеди Минис, или себе си? Тя протегна ръка и пръстенът бе положен върху дланта ѝ. Занаятчията отново го наниза на връвта, завърза я и извади амплимета. Аахимът скочи уплашено, но преди да е успял да я спре, Тиан вече бе изрекла думите:
— А аз се заклевам в този амплимет, че ако отново ме предадеш, ще съжаляваш до края на дните си.
Минис се бе вцепенил. По погледа му тя разбра, че постъпката ѝ е била грешна, но вече нямаше връщане назад.
— Никога не се кълни в амплимет — прошепна той.
— Късно е. Вече го направих.
— Да, вече е късно.
Седем
Нищожната армия на Ниш се намираше под мястото, където двата потока се сливаха, за да оформят река около двадесет дължини широка, прекалено дълбока и бърза, за да позволи прекосяване. Към входа на долината тя се стесняваше, за да се стрелне в редица бързеи, а после, след поредица завои, се отправяше към мястото, където долината се разширяваше.
— Колко дълбока е реката? — обърна се механикът към намиращия се до него войник.
— Прекосихме я на идване — каза сержант Лемуир. — Беше тежко, на повечето места достига до гърдите. Операторите никак не останаха доволни.
— Представям си.
Кланкерите можеха да продължат да се движат дори и наполовина изпълнени с вода, стига операторът да запазеше съсредоточението си, но преживяването надали бе приятно.
От другата страна на реката също имаше пръснати групи войници. Несъмнено там трябваше да има и вражеско присъствие. Но в по-голямата си част враговете се намираха от тази страна.
— Какво ще правим, лейтенанте? — попита Лемуир. Професионален войник се допитваше до съвета му? Но пък за тях Ниш действително бе лейтенант. Около пет хиляди бойци се взираха с очакване в него. Останалите вече се събираха зад гърбовете им, ескортирани от близо осемстотин кланкера и групи ездачи. Механикът бе разпитвал за Ксабиер, но никой не знаеше какво е станало с него или с останалите офицери. Пладне минаваше, а от Троист също нямаше и следа. Самият Крил-Ниш бе започнал да вярва, че няма да получат помощ, но нямаше намерение да сподели мислите си гласно.
Какво трябваше да направи? Едно беше да напътства няколко десетки войници, но командването на армия бе съвсем друго. Само че те очакваха от него да ги поведе, така че трябваше да изпълни очакванията им.
— Момче — обърна се Ниш към един млад сигналист, — призови сержантите при мен. Някой познава ли земята отвъд?
— Аз — обади се един парцалив младок.
— Ако успеем да пробием, какво следва?
— Пътят към морето е лесен, а после до Гнулп са не повече от два дни.
Ниш се покатери на склона, за да огледа долината по-добре. Лемуир го последва.
— Какво смяташ, сержанте?
Лемуир задъвка оцапан с кръв нокът.
— Чини ми се, че поне девет хиляди стоят на пътя ни. Повече са от нас.
— А зад тях ще има и още, укрити под склоновете и дърветата — рече Крил-Ниш. — Те могат да си позволят да чакат до здрач, но не и ние.
— Не съм чувал за успешна атака срещу превъзхождаща лиринкска част. — Войникът отдели нокътя си, задъвка го за момент, сетне го изплю върху скалата.
— Аз също — каза механикът. — Бихме могли да изчакаме. Още не е късно Троист да се появи.
— Досега да сме го видели.
Ниш се опасяваше от същото.
— Той ще прекоси по-надолу, където кланкерите му могат да минат.
— Няма да стигне навреме. Лиринксите няма да ни чакат, сър. Те се подготвят да атакуват.
Събраните лиринкси наистина се раздвижваха, а зад тях други изникваха от дърветата.
— Атаката винаги е за предпочитане — заключи Ниш. Поне решението бе лесно. — И те ще се сражават срещу нанагорнището.
Това не бе значително предимство предвид вражеското превъзходство откъм ръст и сила, но с друго войниците на Ниш не разполагаха.
Механикът изтича при събраните сержанти и обясни плана си. Описа и начина, по който бе провеждал успешни атаки срещу тромавите лиринкси.
— Това трябва да проработи — рече той. — Ако успеят да ни задържат тук до здрач, с нас е свършено. Генерал Троист не може да удържи срещу такава сила. Заради слабото поле е възможно кланкерите му да не са в състояние да се движат по наклон. Но нашите машини се движат по нанадолнище. Трябва да нападнем сега, уверени в победата. Иначе сме обречени. Можем да победим!