— Как? — осведоми се сержант с гъста брада и два лиринкски скалпа, капещи от раменете му: зелен и червен гребен. — Сред хората ми няма страхливци, но в този ден нямаме никакви основания за надежда.
— Разказах ви как се сражавах с тях. Аз не съм обучен войник, а само с меч убих шестима лиринкси.
— Това не ни помага особено — изръмжа сержантът.
— Лиринксите не обичат да се сражават през деня, така че това е най-добрият ни шанс.
— Отново ще вали — изтъкна брадатият, изпъвайки пръст към небето.
— По-надолу е слънчево. Облакът се разкъсва, а заради инерцията кланкерите ни ще останат незасегнати от слабото поле…
Сержантът поклати глава.
— За надвиването на толкова ожесточен противник ще се нуждаем от съвсем нов боен план. И страшно много късмет.
— Враговете имат и друга слабост — продължи Ниш, импровизиращ отчаяно. — Те изгубиха двойно повече бойци от очакваното, така че духът им трябва да е засегнат. Освен това не са свикнали да губят и са склонни да се паникьосват, ако предимството не се окаже на тяхна страна. Да оформим клин от кланкери, кавалерия и най-силните си бойци и да ги нападнем.
— Подобно нещо никога не е било опитвано — възрази сержантът. — Освен това долу е прекалено тясно, за да маневрират машините ни. Би било самоубийство.
— Значи ще стоим тук и няма да правим нищо.
— Вижте, сър, нужен ни е истински план. Не мога да въодушевя хората си, ако самият аз не вярвам в замисъла.
Ниш бе споходен от друга идея.
— Лиринксите не обичат да прекъсват атака, когато печелят. Какво би станало, ако ги нападнем с една трета от армията си, а после се обърнем в мнимо бягство? Ако те ни последват, нанасяме им жесток удар с цялата си войска.
— Това не е кой знае какъв план — каза сержантът, потривайки брадата си.
— Още не съм приключил. В контраатаката си ще насочим петстотин кланкера с все сила към средата на редиците им, сетне ще нападнем във всички посоки, изблъсквайки някои от тях към склоновете, а другите в реката. В дълбокото лиринксите ще се паникьосат и ще бъдат отнесени от течението. Тази паника ще се разпростре сред останалите. Щом предните им редици се обърнат, за да се защитават, остатъкът от силите ни ще ги притисне от другата страна. Ако окажем достатъчен натиск, може да си пробием път.
За момент сержантът го гледаше мълчаливо.
— Баща ви обичаше безумните планове, но него никога не съм го виждал на предните линии. Той винаги полага добри грижи за живота си.
— Баща ми е мъртъв, изяден от врага. Аз не съм безумен, сержанте. Всъщност съм ужасѐн, но ще стоя най-отпред, за да ни поведа — към победа или към смърт.
Изглежда сержантът преценяваше Ниш. Останалите сержанти и войниците затаиха дъх. Мъжът със скалповете еполети се обърна към Лемуир и го попита нещо, което механикът не чу. Сетне отново се обърна към Крил-Ниш. Предишният му поглед бе преценявал вида на механика, а настоящият отмерваше репутацията и делата му. Цялата армия знаеше какво бе сторил Ниш по време на битката.
Накрая сержантът се ухили и протегна ръка.
— Ще го направим, сър. Смърт или слава!
Цялата войска си отдъхна, когато Ниш стисна мазолестата длан.
— Тогава да се захващаме — обърна се механикът към бойците си. — Ще образуваме преден отряд, съдържащ една трета от силите ни. Не най-добрите бойци, а най-бързите и хитроумните, защото трябва да се престорят убедително. Те ще нападнат, подкрепяни от сто и петдесет кланкера, които ще се придвижват съвсем бавно, създавайки впечатлението за недостиг на енергия. Останалата част от армията ще се задържи с неспокоен и уплашен вид.
— Няма да ни е нужно да се преструваме — сухо отбеляза Лемуир.
— Когато отрядът почти е достигнал вражеските сили, кланкерите ще спрат в престорено изчерпване. Стрелците ще изкрещят уплашено. Войниците ще се сражават още минута, сетне всички ще се обърнат и ще побегнат хаотично.
— Надявам се, че лиринксите ще ги последват. Ако действително стане така, ние ще се нахвърлим върху тях с остатъка от кланкерите и най-опитните си бойци. А мнимите бегълци отново ще се построят и хвърлят в атака. Нека сержантите, които ще сформират предния отряд, да подготвят войниците си.
Неколцина от въпросните се затичаха.
— Ти — обърна се Ниш към дългунест и дългокрак вестоносец, яхнал дорест кон — върви при кланкерите. Нека операторите и бойците им да се държат сепнато, но ако ходът ни успее, да оформят клин зад моята машина. Ще се врежем в лиринкските редици с почти всички кланкери и половината си бойци. Сержанти, поставете най-добрите си хора по фланговете, останалите да стоят назад. — След като даде подробни нареждания, механикът заключи: — Ако пробием, отправяме се към реката и прекосяваме край завоите. Пригответе се.