Клинообразната формация хора и кланкери се вряза в лиринкските редици. Машината на Ниш стъпка някакъв тромав лиринкс, явно ранен. Друг скот скочи върху бойната кула, обезглавявайки стрелеца с един удар. Крил-Ниш извъртя копиемета и стреля. Силата на изстрела блъсна създанието над корпуса. Механикът избута трупа на стрелеца и скочи в лепнещата от кръв седалка, полагайки усилия да не мисли за това. Трябваше да мисли за армията.
Острието на триъгълника, няколкостотин кланкера и тройно повече хора, бе разкъсало формацията на враговете и сега бе оформило кръг от три редици машини, от който се носеше летяща смърт. След шест залпа, оставили земята осеяна с мъртви лиринкси, войниците изникнаха иззад стената от метал, за да опитат да разкъсат лиринкските редици. Ниш стреля с катапулта и с мъка понесе нов тежък снаряд. След това се прицели над главите на войниците. В тази ситуация той нямаше как да пропусне.
Оцелелите от първоначалния щурм се бяха присъединили към другарите си, бяха се въоръжили и сега нападаха отчаяно, извличайки цялото предимство на позицията си. Ниш не можеше да прецени развоя на битката. Дори от върха на кланкера можеше да види единствено кипящо около него всеобщо сражение. И все пак натискът трябваше да оказва влияние върху лиринкските редици. От дясната му страна лиринкси бяха изблъскани в реката, където те се удавиха. Вълна от пепелив цвят плъзна по кожите на сражаващите се създания. Удавянето бе за тях ужас, който многократно надвишаваше смъртта в битка.
Крил-Ниш изстреля всичките си каменни снаряди и всички копия без едно. Почти всеки от изстрелите му бе уцелвал. Не можеше да бъде другояче, тъй като редиците около него бяха изключително гъсти.
Сред лиринкските редове изникна червено-черен проблясък, издаващ притеснение. Веднага след това той премина в камуфлажен цвят, защото предната им редица се разкъса.
Това далеч не бе краят, но представляваше първият знак, че тактиката работи. Ниш даде знак на двадесет кланкера да заемат пролуката, а останалите машини продължиха да се сражават. След още десет съкрушителни минути везните започнаха да се накланят в полза на неговата войска. Изкачващата се част вече се намираше на по-малко от сто крачки, а редиците ѝ стояха стабилно.
Ниш не спираше да преподрежда войниците си, за да подсилва изникналите слаби места и да разгръща границите на натиска. Лиринксите, които бяха започнали да се сражават на отделни групи, се разкъсаха. Двете части от войската на Ниш се сляха. Пътят към брода бе открит.
Войниците и кланкерите му се отправиха през пролуката.
— Към брода! — нареди той към втората вълна. А на оцелелите от първата атака заръча: — Оформете ариергард с кланкерите. Ще ги задържим. Стрелците да съберат копия.
Въпросните скочиха от бойните си платформи и започнаха да събират снаряди. Ниш остана на мястото си, наблюдавайки врага. Лиринксите се бяха скупчили близо до единия склон, втрещени от поражението и близо до паника. Предводителите им отчаяно се опитваха да ги организират, затова Ниш стреля към малката група офицери и с удоволствие ги видя да се пръскат. Едно нападение в гръб би намерило войниците му уязвими.
Войската се втурна през тесния проход и продължи по нанадолнището. Той даде сигнал на задните редици да оформят защитна линия. И се постара да не мисли за ранените, чиито жални викове надвишаваха тропота на кланкерите. И този път всички, които не бяха в състояние да продължат сами, трябваше да бъдат изоставени. А те бяха стотици. По лицето на Ниш се стичаха сълзи заради мисълта, че му се налага да изостави хора, сражавали се толкова храбро. Но не можеше да стори нищо. Всеки, който останеше да помага на ранените, щеше да бъде убит.
От лявата им страна се бе събрала вражеска група, подготвяща се да атакува. Ниш се огледа. Главната част от армията му бе преполовила пътя до брода.
Към него дотича войник, залитащ под тежестта на наръча копия.
— Сметнах, че може да ви потрябват — лаконично каза той.
— Благодаря ти, войнико.
Фланговете на машините от задния отряд вече бяха заели позиция.
— Вървете! — кресна Ниш на пехотинците от ариергарда. — Изчакайте ни при брода.
Той им даде около минута да се отдалечат, обстрелвайки враговете, за да ги удържа. Сетне даде сигнал на задните машини.
Осемте метални крака на кланкера му започнаха да тъпчат земята, премазвайки камъните на прах. Машината му се понесе по стръмния склон, подхлъзвайки се по влажната глина. За момент операторът изгуби контрол, сетне овладя залитането.
Ниш забеляза, че сред тропота на краката се долавя засилваща се неравномерност.