— Какво става? — изкрещя той.
— Нямам представа! — изхленчи операторът.
Осем
Операторът бе започнал да изпада в паника заради напрежението. Налагаше се Ниш да бъде силен и непреклонен заради него и заради оцелелите.
— Без паника — нареди той и стреля с копиемета си. — Всичко ще се оправи. Генерал Троист надали е далече.
До този момент Крил-Ниш така и не бе видял лицето на оператора си. Бе зърнал само проблясъци на дълъг нос, изтъняваща на темето коса и пълна липса на брадичка. Изглежда полето се канеше да угасне. Механикът се извърна назад — лиринксите се бяха прегрупирали и наближаваха. Бързо бяха превъзмогнали страха си.
Отсрещният бряг на реката бе празен, но в далечината се виждаха групи бойци и кланкери. Измежду дърветата и от други скривалища изникваха още войници, донякъде обнадеждени. Ниш не можеше да ги вини. Поне сред тях не се виждаха лиринкси.
— Спрете — нареди той, когато кланкерите доближиха мястото на брода. Войниците още не бяха преминали. Увиснал на бойната кула, механикът направи знак на машините да се разгърнат в защитна формация. Когато печално тънките редици бяха построени, Крил-Ниш даде знак на бойците. — Тръгвайте.
Войниците, заедно с първите кланкери, се отправиха към водата. По-нагоре върху склона лиринксите се прегрупираха.
Ниш погледна единственото си оставащо копие и потръпна.
— Ехей — обърна се той към окървавения стрелец в съседния кланкер. — Останали ли са ти снаряди?
Мъжът поклати глава. Същата липса се отнасяше за стрелеца зад него, а също и за третия. Ниш сигнализира на кланкерите, вече прекосили реката, да се разгърнат и приготвят копиехвъргачки — в случай че враговете разкъсат неговата отбрана. Прекосяването на цялата армия щеше да отнеме петнадесет минути. Малкият му ариергард щеше да се нуждае от много късмет, за да оцелее толкова дълго.
Механикът скочи на земята и започна да се оглежда за снаряди. Тук камъчетата бяха прекалено малки, но по-близо до реката те придобиваха портокалов размер. Той насъбра няколко кошници, които изсипа в кожената торба на катапулта. Останалите стрелци сториха същото. Тези снаряди бяха несигурни, но пак бяха за предпочитане пред отвратителното усещане за беззащитност.
Ниш непрекъснато следеше напредъка на бойците си. Укривалите се се оказаха повече от очакваното. Около четири хиляди и петстотин бойци бяха прекосили, оставаха още толкова. А кланкерите бяха не повече от шестстотин. Механикът бе изгубил около триста машини в сражението над теснината. В навечерието на атаката войската бе разполагала с пет хиляди кланкера. Местните щяха да разполагат с изобилие от метал — ако тук въобще бяха останали местни.
Лиринксите, поне хиляда на брой, се хвърлиха в атака.
— Запазете формация, кланкери — изкрещя той, макар че надали щяха да го чуят. — Не стреляйте, докато не дам знак.
В суматохата Ниш не можа да чуе дори собствения си глас. Някои от стрелците вече бяха открили огън, прахосвайки безценните си снаряди. Затова механикът скочи долу и изтича пред редицата машини, размахвайки ръце.
— Не стреляйте още! Предайте и на останалите.
Той сам обходи по-голямата част от тях, за да се убеди, че заповедта му е получена. Вече залиташе от изтощение, не бе ял нищо. Тласкаше го единствено волята му. Враговете се приближаваха бързо. Някои от тях се отправяха право към него — бяха изработили тази стратегия още в първите сблъсъци с човечеството.
Крил-Ниш посегна към меча си, но пръстите му се затвориха над празна ножница. Оръжието му бе пречило да седи зад катапулта, затова той го бе оставил горе в бойната кула.
Враговете се намираха само на сто крачки от него — по-малко от десет секунди за техния ход.
— Огън!
Стрелците запратиха залп, който разкъса вражите редици, но празнината бързо бе запълнена. Десетина лиринкса все още се отправяха към Ниш. С малко късмет стрелците щяха да изстрелят още един залп, но и това нямаше да се окаже достатъчно.
Крил-Ниш се хвърли към скобите върху страничната част на най-близкия корпус. Не успя да го достигне, защото коляното му се подви и го повали.
Земята под него се тресеше. Тъй като не му оставаше време за нов опит, а врагът заплашваше да го издърпа и разкъса, механикът се хвърли между втория и третия чифт метални крака, счупвайки няколко от ноктите си в припряност. И почти успя.
Едно от създанията го сграбчи за крака. Ниш започна да рита, стараейки се да освободи глезена си. Под лиринкския натиск кожата на ботуша пропука. Крил-Ниш се вкопчи в долната част на машината и дръпна с все сила, но напразно. Лиринксът бе много по-силен. Следващото дръпване изтегли механика. Това беше. Краят му бе настъпил.