Ниш се извъртя в движение, за да посрещне смъртта лице в лице. Лиринксът бе малък. Зеленият гребен оказваше женски пол.
Женските лиринкси често бяха по-едри от мъжките, което означаваше, че това създание е още младо. Но по острота на зъбите то не отстъпваше на възрастните.
Крил-Ниш започна да се мята, докато биваше придърпван. В следващия момент женската рухна назад. От дясната страна на челото ѝ изникна червено петно. Смъртта не бе отслабила пръстите ѝ, наложи се механикът да ги отдели лично.
Глезенът му не издържа изправянето, но Ниш успя да се изтегли до бойната кула на близкия кланкер. Навсякъде около машините лежаха лиринкси. Нужен му бе миг, за да осмисли случилото се. Някои от войниците бяха прекратили прекосяването си, за да им се притекат на помощ, засипвайки враговете с унищожителен арбалетен огън.
— Благодаря ти — обърна се Ниш към едрия войник с окървавена глава, който стоеше в бойната кула и презареждаше арбалета си. — Надявам се някой ден да успея да ти върна услугата.
— Ти вече го стори — дрезгаво отвърна окървавеният. Това беше Ксабиер. — В кошницата има още един арбалет и няколко болта.
Ниш зареди оръжието, нави тетивата и стреля.
— Къде беше? Търсих те навсякъде.
— Вътре, в безсъзнание — отвърна приятелят му и наклони глава, за да покаже трите окървавени бразди, разсичащи темето му. — До края на живота си ще имам проблем с прическите.
— Как се справяме? — Ниш огледа полесражението, но очите му отказваха да се фокусират.
— Справил си се отлично, Крил-Ниш. Повечето от войниците вече се намират на другия бряг.
— Но ни остават само девет хиляди. — Мащабът на поражението остави Ниш вцепенен.
— Спасил си девет хиляди живота, Крил-Ниш. Не са много мъжете, които биха могли да кажат това. А отвъд реката има и още оцелели. Можеше да стане много по-лошо.
— За тези войници нещата определено ще се влошат, ако враговете нападнат отново, както изглежда възнамеряват. Какво ще правим? Вече не мога да мисля от умора.
— Нареди постепенно отстъпление към реката.
— Но нали ти си офицерът?
— Днес ти се справи добре, лейтенанте. — Ксабиер му отдаде чест.
Това бе нещо съвсем незначително на пръв поглед, но Ниш се почувства страшно горд. Бе се справил добре, съвсем сам. Той се изправи, опря се на корпуса и размаха знамето.
— Към реката! — извика той на оператора.
Кланкерът се обърна тромаво. Краката от едната му страна се движеха по-бързо. Този бе от съвременните модели, които позволяваха едновременна употреба на различните оръжия. Ксабиер завъртя катапулта право назад, зареди, прицели се и стреля. А Ниш приготви последното копие.
В началото изглеждаше, че ще успеят. Ала лиринксите започнаха да се приближават, обсипвайки ги с всякакви подръчни материали — камъни, клони, мъртви тела. Парче ствол просвистя във въздуха, летейки право към Ниш. Той се приведе, а импровизираният снаряд прелетя над главата му и се вряза в катапулта.
— Ксабиер? — извика механикът.
Не последва отговор. Приятелят му бе останал някъде под отломките.
Лиринкс скочи върху гърба на кланкера. Крил-Ниш повдигна арбалета, залитна, когато машината слезе в хлътнатина, сетне изпълзя отново и стреля. В този момент кланкерът се разклати и изстрелът на механика пропусна.
Отстъпвайки назад, Ниш трескаво започна да подготвя оръжието за нов изстрел, усещайки, че няма да успее навреме. Лиринксът се хвърли насреща му. Младежът понечи да заобиколи отломките на катапулта, но нямаше място.
Точно под него се разнесе пукот. Лиринксът рухна мъртъв, прободен в гърлото от арбалетен болт. Стрелял изпод строшения катапулт, Ксабиер отново бе спасил живота му.
Ниш му помогна да изпълзи, сетне двамата блъснаха все още потръпващия труп. Половината машини от ариергарда бяха прекосили. Кланкерът на Ниш също се отправяше натам, но нямаше да успее. Поне сто лиринкса притичваха успоредно на реката, за да пресекат пътя им.
Механикът зареди арбалета си с предпоследния болт и зачака. Бе решен да оползотвори последните си изстрели. Той застана рамо до рамо с приятеля си — по-скоро глава до рамо, но сега Ниш се чувстваше равен с него.
Враговете се приближаваха бързо. Хлар си избра цел, стреля, опипом взе последния болт и зачака. Лиринксите също изчакваха момента си, решени да отскубнат една малка победа от днешния разгром.