— Мисля, че е искал да демонстрира хитростта си — рече Ниш, отговаряйки на първия въпрос. — Татко винаги се стремеше към това.
Скрутаторът приклекна край разпилените сандъци и започна да събира монетите.
— По-добре да отнесем парите обратно. Със или без бедствие, маневрите поглъщат злато и сребро. Спомняш ли си къде точно се е намирала палатката на Джал-Ниш?
Механикът протегна пръст в съответната посока и обясни на Флид какво да търси.
— Не е останало много за гледане. Няма да ви придружа, ако нямате нищо против.
Ниш нямаше никакво желание отново да види онзи ботуш. Вместо това той се съсредоточи в събирането на монетите.
Скрутаторът се отправи към мястото и започна да обхожда, издигнал ръце успоредно на земята. Той поспря край разкъсаната шатра, за да притисне ръце към повърхността на счупената маса, а после се приведе над парчетата от сандъка, съдържал сълзите. Взе отломък, прокара скривените си пръсти над него. После го подуши, обърна се и го захвърли във въздуха. Накрая го вдигна отново, огледа го внимателно и изсумтя.
— Сълзите ги няма — рече той през рамо.
През изминалия ден механикът не се бе замислял за тях — бе имал други тревоги.
— Къде са отнесени? — попита Ниш, докато изсипваше две шепи злато обратно в сандъка, където принадлежаха.
— Не мога да ти кажа. Не зная и кой ги е взел, макар да предполагам, че е бил лиринкският мистик със златния гребен. Ако наистина е така, в този момент те се намират отвъд морето, където дори скрутаторите не могат да ги намерят. Охо, какво е това?
Той повдигна окървавената и сплескана платинена маска.
— Ще я взема със себе си. — Ксервиш Флид се огледа. — Ти спомена за ботуш с парче от крак.
На Ниш му се повдигна само при мисълта:
— Беше ей там, зад коловете. Мисля, че трябва да го погреба.
— Сега го няма. Животните… Пшът!
Някакво хиеноподобно създание бе захапало търсения от тях ботуш и се отдалечаваше, прилепило уши назад. Флид веднага се наведе, грабна камък и го метна. Снарядът полетя чудато, но улучи, удряйки хиената в ребрата. Животинчето изквича и изпусна ботуша. Скрутаторът се затича натам. Мършоядът отново захапа плячката си и понечи да се отдалечи, но тъй като видя, че претендентът посяга за нов камък, тръсна глава, захвърляйки ботуша встрани, и се стрелна в храстите.
Флид достигна отвоювания ботуш, огледа го и на свой ред го захвърли.
— Негов е. Джал-Ниш е мъртъв, сълзите са недостъпни за нас. Може би така е най-добре. Трудно ми е да си представя каква по-голяма вреда биха могли да ни нанесат лиринксите.
— Значи сълзите имат голямо значение?
— И още как. Върви да поседнеш в сянката, изглеждаш уморен. Аз искам да проверя още веднъж, за да се убедя.
Флид събра шепа отломки от ковчежето на сълзите и започна да крачи напред-назад, подхвърляйки ги във въздуха.
— Виж ти — остро каза той.
Ниш повдигна глава, прекалено уморен, за да изпита любопитство.
— Какво има?
— Ейрин Мас е бил тук.
— Какво значение има това?
— Онзи ден го изпратих с най-голяма бързина към Гнулп, а тази долина не му е на път. Защо е идвал тук?
Ниш не разполагаше с енергия да размишлява. Той се намести под едно що-годе удобно дърво, отпусна се и затвори очи…
По време на обратния път Флид не каза почти нищо, а Ниш мълчеше, потънал в размисъл за собственото си бъдеще. Моментът, в който Джал-Ниш бе тласнал ръцете му в сълзите на възловата точка, бе променил живота му завинаги. До този момент механикът винаги бе оставал жертва на събитията, прекалено зает със себе си. Но допирът до онези странни образувания му бе показал облика на евентуалния свят, управляван от Джал-Ниш. Грозна гледка. Сега, осъзнаваше Ниш, той трябваше да поеме контрол над събитията, за да промени света според собственото си виждане. Виждане, което бе пълна противоположност на всичко, налагано от скрутаторите. В това отношение той споделяше ценностите на Флид.
Но как щеше да го стори? Макар на бойното поле да се бе проявил като герой, Ниш не се смяташе за боец. Дори и ако се издигнеше високо във военната йерархия, той би прекарал живота си в сражения. Но тази война — това той вече знаеше със сигурност — нямаше да бъде спечелена на бранното поле.
— Ксервиш? — колебливо поде той.
— Да? — разсеяно отвърна скрутаторът. — Какво има, Ниш?