Крил-Ниш се вгледа в ботушите си, тъй като не бе сигурен как да оформи следващите си думи.
— Зная, че през по-голямата част от живота си съм вършил изключителни глупости. Зная, че заради тях заслужавам страдание…
— И за двете неща си прав — отвърна Флид. Очите му блестяха, а устните му загатваха усмивка. — Не мисля, че преди теб бях срещал толкова незрял и некадърен мухльо.
— И все пак съм проявявал и известни позитивни качества…
— Може да се каже — небрежно продължи скрутаторът, — но не се замисляй много над тях, за да не ти се замае главата.
— Имах предвид…
— Ако искаш нещо, момче, кажи го без увъртане. Назови наградата си, за да я получиш. Пари ли ще искаш, чест, а може би две мили и сластни…
— Искам да ви служа, сър — изрече Ниш на един дъх.
— Не ми е нужен лакей. Може да съм дърт, но все още ме бива да си избърша…
— Знаете какво имам предвид, Ксервиш.
— Не, не зная. Говори ясно, Ниш.
Механикът стисна зъби. Дали Флид проявяваше обичайното си перверзно твърдоглавие, или се опитваше да му каже нещо? Опитваше се да му вдъхне увереност? Крил-Ниш отдръпна коня си, описа кръг и отново го насочи до скрутатора. След дълбок дъх каза:
— Искам да ви помогна, сър. Искам да ви помогна да сринете Съвета на скрутаторите и да създадете нов ред, който наистина ще служи на жителите на Сантенар. И да надвиете врага.
Флид дръпна юздите на крантата си. Слънцето осветяваше бузата му, изпълвайки всички белези и кухини, останали от някогашното мъчение.
— Има ли нещо друго, което би искал да постигнеш този следобед?
— Това е всичко, сър.
Дълго време скрутаторът го наблюдава мълчаливо.
— Трябва да осъзнаваш, че това, което изрече току-що, представлява измяна от най-висока степен. Ако бъдеш заловен от Съвета, което изглежда неминуемо, в ръцете на скрутаторите ти ще страдаш далеч по-дълго и по-ужасно дори от самия мен.
Ниш знаеше това. И това знание го изпълваше с ужасена отврата. Ако трябваше да погледне реално, залавянето му наистина бе само въпрос на време. Скрутаторите разполагаха с ресурсите на цял един свят. Крил-Ниш Хлар разполагаше единствено с ума си.
— Ако не притежаваме смелостта да се опълчим на тираните, сър, не сме достойни за свобода.
Скрутаторът продължаваше да го наблюдава, леко наклонил глава.
— Добре казано. Ако беше отправил това предложение по-рано, преди вчерашните ти дела, щях да ти откажа. Защото склонността сама по себе си не е достатъчна. Но ти си преживял пламъците на пещта и си изникнал закален. Ще се изправим срещу противните негодници и ще ги повалим. Или, по-вероятно, ще умрем в старанието си.
Той протегна ръка. Ниш я стисна. Сетне скрутаторът извади плоската бутилка и отново я подхвърли на механика.
Крил-Ниш я взе, отпуши я и я издигна високо.
— За победата — тържествено каза той. Отпитата глътка едва не го повали от седлото.
Флид грабна бутилката от ръката му.
— И за главната мъчителка на скрутаторите — нека прекараме малко време в компанията ѝ. — Той допи бутилката и пришпори коня си в галоп.
Краят на сраженията далеч не бе настъпил, макар битките да се водеха в много по-малък мащаб. Лиринксите нападаха всяка нощ, обстрелвайки с катапулти и пленени копиемети. Войниците привикнаха да издигат укрепени лагери, обградени от кланкерите и стражеви огньове. Това ги запазваше от разгром, но не и от жертви. И всеки ден запасите им намаляваха.
— Няма да изкараме още дълго — каза Троист на третата нощ след битката. През този ден бяха пътували мъчително бавно, защото все още се намираха в границите на тукашното почти изчерпано поле. Оставаше им половин ден път до Гнулп, някога процъфтяващ риболовен и търговски град, а понастоящем преден пост, оголен за вражески нападения.
— С колко бойци разполагаме в момента? — попита Ниш. По пътя към тях се бяха присъединили още войници: оцелели, оттеглили се от другата страна на реката, които бяха изгубили всичко.
— Дванадесет хиляди от моята армия — каза Троист, — плюс още единадесет хиляди от войниците на Джал-Ниш, макар че сред тях има много ранени. Мисля, че и други ще се присъединят към нас. Ако можехме да си позволим да ги изчакаме, бройката ни щеше да се увеличи значително. Освен това разполагаме с почти две хиляди кланкера, макар някои от тях да са в лошо състояние. Значителна сила, макар… — Генералът замлъкна и се загледа в нощта.
Макар че Джал-Ниш бе започнал с четиридесет хиляди бойци, помисли си Ниш. А само седмици преди това битката при Снизорт бе започнала с шестдесет хиляди войници. Истинско бедствие, без значение какви жертви бяха понесли лиринксите.