— Но разполагаме със запаси само за една седмица — отбеляза скрутаторът. — И то при пестеливо раздаване.
— Какво ще заповядате, сър? — каза Троист. — Ако поискате от нас да дадем отпор, ще го сторим, макар че това ще означава гибел за всички ни.
— Загубата на една армия ще се отрази изключително зле на бойния дух — отвърна Ксервиш Флид. — Загубата на две би била катастрофална. Трябва да оцелеем, за да се сражаваме отново и да покажем на хората си, че все още сме в състояние да победим.
— Справихме се далеч по-добре от очакваното срещу толкова многоброен противник — рече Ниш. — Тези лиринкси почти не бяха по-заплашителни от човеци. На какво се е дължала тази разлика? Може би на скалоформирането?
— Не зная — промърмори скрутаторът.
— Заповедите ви, сър? — напомни Троист.
— Не виждам избор, освен да се отправим към Гнулп и да помолим да ни приемат.
— Аз също обмислях този вариант — каза генералът, — но дори и ако бъдем приети, това само ще отложи проблема ни, без да го разреши.
— Защо да не ни приемат? — попита Ниш. — Какво щяха да правят, ако не беше армията, която да ги защитава?
— Градоначалникът би се запитал за ползата от армия, която не е способна да се защити сама. Може да реши, че с предоставянето на квартири би си навлякъл проблеми, които иначе би избегнал.
— Или ще умрем пред портите, или зад тях — обяви Троист.
— Ще поема към Гнулп — заяви скрутаторът — и ще се срещна с градоначалника. Постарай се призори да си разположил бойците пред града, генерале. Така ще му е по-трудно да ни откаже. Ниш, ти идваш с мен.
Няколко часа двамата яздиха по осветения от луната път, спирайки на последния завой преди града. Въздухът бе напоен със солено ухание. Долиташе тихият бобот на вълните.
— Надявам се, че разполагате с план.
— Този път нямам. Да вървим на онзи хълм, за да огледаме вътрешността на града.
— Не познавате мястото? — изненада се Ниш. — Очаквах, че сте посещавали цял Сантенар.
— Бил съм на много места, но Гнулп не е сред тях.
Механикът и скрутаторът се отправиха към хребета на стръмен хълм. Склоновете му бяха обсипани с остри скали, които му придаваха известно сходство с гърба на чакалот — хищно водно влечуго, от което дори лиринксите се страхуваха. На върха се издигаха останките от наблюдателна кула — черните ѝ каменни блокове бяха покрити с лишеи, които сияеха сребристо.
— Защо са изоставили този пост? — каза Крил-Ниш.
— Погледни града.
Под светлосенките на месечината той изглеждаше свъсен и заплашителен. Обграждаше го двойна стена, висока и дебела, зад която се издигаха три кули — достатъчно високи, за да отбраняват стената, но не твърде близо, за да станат уязвими. Укрепленията бяха масивни, проектирани специално срещу лиринкси. Всяка налична повърхност бе покрита с дълги метални шипове, предпазващи от въздушни атаки.
Пристанището бе оформено от два вълнолома, които се извиваха сред Туркадско море. Във вътрешността на този овал се издигаха кейове, водата край които бе потъмняла от кораби. Ниш преброи сто и петдесет закотвени съда.
— Как са оцелели толкова дълго в такава близост до врага? — гласно се удиви той.
— Възползвайки се от лиринкската аквафобия. По суша и въздух градът бива отбраняван лесно, а лиринксите няма да го нападнат откъм водата. Може би са преценили, че има и по-лесни цели. Ти изчакай тук — ще отида сам.
Градоначалникът ги прие неохотно. Двадесет и три хиляди войници щяха да застрашат запасите му по невероятен начин, но пък той не смееше да си навлече гнева на скрутаторите. Още по-малко на един, предвождащ подобна армия.
Въпреки претъпканите помещения и невзрачната храна Ниш хареса първите дни престой. Приятно беше да не го оглушава непрекъснатото метално стържене на кланкерите, да не се налага да спи с броня и стиснал оръжие. Дори успя да прогони Юлия, Мюли и всички останали мъртъвци от съзнанието си. Той бе поел инициативата, бе достигнал границата на възможностите си, бе успял. Като никога се чувстваше удовлетворен от себе си.
Лиринксите нападнаха на втората нощ, а след това превърнаха нощните си нападения в традиция. С всеки изминал ден градоначалникът ставаше все по-студен.
— Проклинам деня, в който ви отворих портите, скрутатор Флид — каза той на петото утро. — Войниците ви са като скакалци и опустошават безценните ми припаси. Ако не бях достоен човек, щях да ви изгоня още утре.