Тъмните му очи сияеха с жабешки отблясък. Ниш можеше да си представи как градоначалникът плюе отрова към тях.
— Но ти си достоен човек — сладкодумно отвърна Флид — и Съветът на скрутаторите няма да забрави това. Бъди сигурен, че той не пести щедростта си към онези, които са доказали верността си. — За момент погледът му стрелна Ниш. Никога не се доверявай на човек, който изтъква честта си, казваха очите му.
Ниш изобщо не се доверяваше на градоначалника. Последният бе човек, който поставяше цена на всичко и не ценеше нищо, на което не можеше да начисли такава. По време на писарските си години Крил-Ниш бе срещал множество такива хора.
Градоначалникът не можеше да осмисли положението на Флид. Сигурно бе чул за низвергването му, а ето че скрутаторът бе изникнал начело на армия, която му се подчиняваше с пълна отдаденост и готовност. Но ако Съветът потвърдеше отстраняването на Ксервиш Флид, което бе само въпрос на време, мазникът щеше да ги прогони на часа.
— Скрутаторите се стискат за всяко късче мед. Аз изхранвам войниците ви от собствения си джоб, скрутаторе, и трябва да ви кажа, че той не е бездънен. Още една седмица би ме докарала до банкрут, а ни предстои тежка зима. След днешния ден няма да получите нищо, докато не видя злато.
— Ще получиш полагащото ти се — каза Флид, отново поглеждайки към Ниш. Сетне се изправи. — А сега ще те помоля да ме извиниш, защото ми предстои да се заема с друг важен проблем. Ще говорим допълнително.
— О, несъмнено — просъска градоначалникът.
— Проклет дърт лицемер — каза Флид, когато онзи си отиде. — Нито ядем неговата храна, нито самият той плаща — отдавна е удвоил цената на месото и зърното от складовете си. Той изцежда местните, а вини нас.
— Какво ще правим?
— Ела с мен на пристанището. Имам идея.
Ниш остана да изчаква навън, докато скрутаторът разговаряше първо с един капитан, после с друг. След второто посещение Ксервиш Флид се завърна усмихнат.
— Мисля, че ще проработи.
— Кое?
— Ще наема армада, която да ни пренесе.
— Та ние сме двадесет хиляди!
— Ще натоваря кланкерите с войници и ранени и ще ги изпратя към Лайбинг. Ако пренесем по сто бойци във всеки съд, сто и петдесетте кораба ще стигнат.
— Някои от тях са малки риболовни съдове.
— Но други са големи търговски кораби, които без проблем биха достигнали Крандор и северните води. Това е единственият начин, Ниш.
— Къде възнамерявате да отидем?
— В Карама Малама, а после на югоизток към Хардлар. Лиринксите рядко се отправят толкова на юг. Сетне ще поемем на север към Боргистри.
— Чувал съм, че Карама Малама е опасно море — рече механикът.
— Да, в сезона на бурите.
— Той не протича ли тъкмо сега?
— Да. Но оставането ни тук би било по-опасно.
— Градоначалникът несъмнено ще остане доволен от напускането ни.
— Той ще побеснее, което ще достави удоволствие на мен.
— Ще побеснее? Защо?
— Желанието му да се сдобие със златото ни е по-силно от желанието му да се отърве от нас. Чувствам се изключително удовлетворен от възможността да престана да му плащам. Капитаните са на същото мнение. В един или друг момент всички те са били ужилвани от алчността му.
— В такъв случай ще ни пренесат с готовност?
— С изключително удоволствие, макар че услугите им почти ще изпразнят ковчежето с парите на Джал-Ниш. Тези морски хитреци надушват отчаянието като акули.
— Кога заминаваме?
— Ще започнем приготовленията сутринта, веднага щом се развидели. Ще се нуждаем от два дни. По-добре се приготви, защото ти ще отговаряш за организацията.
— Аз?
— Да, ти.
Десет
Сякаш узнали какво бива планирано, същата нощ лиринксите нападнаха по въздух, обсипвайки с каменни бомби складовете и житниците край пристанището. Защитниците бяха готови и ги посрещнаха с дъжд от стрели. При следващата си атака, започнала половин час по-късно, създанията се задържаха на по-голяма височина и пускаха камъните си от по-високо. Този път нито един лиринкс не бе прострелян.
Ниш бе изникнал край доковете много преди зазоряване. Той разполагаше със списъци на отделните кораби и отрядите, които щяха да отпътуват с тях. Всички изчакваха разпорежданията на Флид. Кланкерите, вече натоварени с войници и ранени, щяха да потеглят на разсъмване и да се отправят на изток. На дванадесет левги в сушата те щяха да се намират в безопасност — нали Снизорт бе рухнал.