Пред вратата на градоначалника, украсена с палисандър и позлата, лакеят се поколеба за миг, сетне повдигна ръка, за да почука.
Ниш го зашлеви по задника с плоската страна на меча.
— Просто отвори вратата. Сам ще се представя.
Ужасеният слуга изпълни нареждането и влезе. Ниш веднага го последва, затвори вратата с крак и я залости. Нямаше да рискува още посетители.
Той повдигна юмрук и го стовари в тила на слугата, припомняйки си отдавнашните уроци по бойни техники. Онзи рухна на земята. Два завоя в преддверието отведоха Ниш в спалня, сама по себе си притежаваща размерите на малко имение. Мебелировката ѝ бе достатъчна, за да обзаведе сносен дом. В другия край се издигаше огромно легло с големината на кланкер.
Градоначалникът седеше на ръба му и четеше съобщения. Върху завивките лежеше червен кожен плик. Дори от това разстояние Крил-Ниш го разпозна — само Съветът на скрутаторите изпращаше депешите си в такова обгръщане. Скрутаторът бе разкрит.
Поемайки край стената, механикът бързо и безшумно се приближи до леглото и допря меча до врата на градоначалника.
— Къде е скрутаторът? — просъска той.
Другият спокойно повдигна поглед.
— Няма да ти кажа, Крил-Ниш Хлар. Баща ти е мъртъв, а ти си прокуденик, осъден от скрутаторите. Свали меча.
Ниш бе очаквал страхливо поведение, обещаващо всичко в замяна на пощада. За момент съпротивата го обърка.
Но съдбата на света можеше да зависи от спасяването на скрутатора. Градоначалникът бе негодник, заслужаващ всичко, което би му се случило.
Механикът премести меча към лицето му. Мъжът вдигна ръце, а Ниш нанесе рязък и къс замах, разсичайки артерия в китката. Кръв опръска леглото. Градоначалникът изохка и сграбчи раната с другата си ръка. Притокът се забави, после спря.
Насилието отвращаваше Ниш, но оставаше без алтернатива. Той отново насочи острието към шията му.
— Може и да оцелееш с тази рана, но не и ако ти разсека врата. Слушам те.
Градоначалникът бе прагматик, който разсъждаваше бързо:
— Той е долу, в килиите. Ключовете са там. — С лакътя си той посочи кука на стената. — Ще те заведа.
— И то веднага — заяви Ниш, докато грабваше ключовете. — И помни, аз съм осъден престъпник, който няма какво да губи. Нищо не ме възпира да те убия. Подозирам, че и скрутаторите не биха имали нищо против, след като ти печелиш на техен гръб.
Двамата използваха личното стълбище на градоначалника, за да се спуснат в подземието. То бе приютило редица дребни стаи с масивни дървени врати.
— Вземи ключовете. Отвори килията — нареди Ниш.
— Но раната ми… — сгримасничи другият.
— Ако си достатъчно бърз, кръвта ти няма да изтече. — Механикът отново допря острие до шията му.
Онзи пусна ръката си и грабна връзката ключове. Плисна кръв, макар и не толкова яростно. Градоначалникът пъхна ключ, понечи да го завърти, но се отказа и отново сграбчи китката. Кръв капеше между пръстите му.
Ниш завъртя ключа. Нищо не се случи. При обръщането в противоположна посока ключалката щракна. Той срита вратата, все така насочил внимание към пленника, макар че последният се бе отпуснал на пода и се опитваше да спре кръвотечението. Палецът му непрекъснато се подхлъзваше.
— Хайде, стари глупако — каза Ниш. — Нямаме време.
Скрутаторът пристъпи напред. Той изглеждаше бит, но не и пречупен.
— Какво по дяволите правиш тук? Дадох ти конкретни нареждания.
— Изникна ситуация, която не бе спомената в тях. Знаете ли пътя към изхода?
— Нямам представа — рече Флид.
Ниш сръчка домакина.
— Отведи ни до конюшните. И по-добре побързай, защото ми изглеждаш блед. Явно си изгубил доста кръв.
До седящия на пода се бе образувала локва. Но той кимна, надигна се и повлече крак по коридора. Докато прекосят още няколко стълбища и дълги коридори, водачът им бе започнал да се олюлява.
— Не мисля, че му остава много — каза скрутаторът.
— Смелост или кръв?
— И двете.
— Далече ли е? — обърна се Крил-Ниш към градоначалника.
— Почти стигнахме — прошепна запитаният.
Пристъпиха в конюшнята.
— Можеш ли да яздиш без седло, Ниш? — попита Ксервиш.
— Ако се налага.
Двамата яхнаха два сънени коня. Градоначалникът тежко се отпусна в сламата. Ниш сръчка животното си към изхода, спирайки пътьом, за да срита една от яслите, където спеше конярче.
— Отвори вратата! — изрева му механикът.
Момчето скочи веднага.
— Господарят ти лежи отзад и кърви — продължи Ниш, като посочи с меча си. — Върви да се погрижиш за него.