В средата на деня той успя да се унесе, въпреки всеобщата миризма на повръщано. Спа целия ден, събуждайки се за малко в среднощ (което време не можа да определи), а после продължи съня си. Бяха изминали седмици от последната му възможност да си почине.
Събудиха го викове и оглушителен трясък, който здравата разклати хамака му. Някои от обитателите на трюма нямаха късмета да се задържат в увисналите си ложета — доказателство за това бяха множеството изтрополявания. Ниш също бе сред изтърсилите се, макар че той падна върху някого.
Механикът помогна на войника да се изправи и с треперещи крака се отправи към палубата. Трясъците се разнесоха отново. Сякаш корабът се разтрошаваше сам.
Палубата бе наклонена като пързалка. През нощта се бяха натъкнали на някакъв скален риф. Корабът оставаше врязан в скалите.
Огромни вълни се разстилаха над рифа. Всяка следваща повдигаше кораба и го запращаше по-далеч сред скалите, разклащайки корпуса. И след всяка вълна съдът потъваше все повече.
От края, разположен към морето, моряците бяха пуснали лодка. Шестима от тях скочиха вътре и наблегнаха на веслата. Вятърът веднага грабна черупчицата и я понесе. Ниш я изгуби от поглед.
Той се огледа. Околните води бяха започнали да се изпълват с клетници, които стихиите подмятаха немилостиво.
— Скрутаторе! — извика той.
Нямаше отговор.
— Скрутаторе? Флид?
Механикът пъхна глава в отвора към трюма и повтори повика си. И тук не получи отговор. Канеше се да слезе долу, когато видя Флид, вкопчен във вантите на кърмата. Крил-Ниш се затича натам.
— Какво става?
— Натъкнахме се на риф изневиделица — каза скрутаторът. — С хубава цицина се сдобих. Но съм добре.
— Къде сме?
— Насред нищото.
— Има ли шанс другите кораби да ни спасят?
— Няма как да знаят къде да ни търсят — отвърна Ксервиш.
— Не трябва ли да изкараме онези от трюма?
— Долу смъртта им ще бъде по-лека — каза скрутаторът, загледан в огромна приближаваща се вълна. — Погледни как вилнее морето. Скалите ще ни разкъсат.
— Ще сляза да си взема меча. — Той бе най-голямата му ценност. — Няма да се…
Вълната се нахвърли върху съда, повдигна го във въздуха и го блъсна встрани. Ниш и скрутаторът се приземиха не обратно на палубата, а сред водите.
Тукашното море бе ледено почти като това край Тикси. Ниш, слаб плувец, склонен към паникьосване, започна отчаяно да размахва крайници.
Нещо го удари по ухото.
— Престани, глупако — изкрещя скрутаторът. — Хвани се за това.
Опората представляваше откъртен от кораба къс. Ниш го обгърна с ръце. Скрутаторът се извъртя и се оттласна. Следващата вълна ги понесе далеч от скалите. Флид енергично започна да гребе към бяла ивица и улови набелязаното течение, което ги понесе през празнина в рифа.
Водата беше отчайващо студена. Колкото и да се съпротивляваше Ниш, волята за оцеляване започна да го напуска. Флид го привърза към гредата и започна да го шамаросва, докато механикът не дойде на себе си.
Въпреки това остатъкът от нощта бе смътен спомен. Призори Крил-Ниш осъзна, че дочуваният тътнеж не идва от сърцето му, а от ударите на вълните срещу твърд. Един последен тласък на водите ги изхвърли върху пясъка, откъсвайки Ниш.
Флид му помогна да пролази навътре, където механикът морно се отпусна върху песъчинките. Не му оставаха сили да стори друго.
Единадесет
— Ти ми се обясни в любов, Минис, но след това, което стори, клетвите не са ми достатъчни. Ако наистина ме обичаш, докажи го с дела, не с думи!
В кафявите очи блесна надежда, накарала я да се почувства гузна. За Минис нямаше надежда.
— Ще го сторя — обеща младежът, — стига да не ме караш да предам приемния си баща или собствения си вид.
Той отново се пазареше — всичко, което помогнеше на нея, щеше да изглежда като предателство към аахимите.
— Какво ще стане с мен, когато Юриен се върне?
— Предполагам, че Витис ще те освободи.
Очевидно той не се бе замислял над това.
— Той никога няма да ме освободи, Минис. Аз ще остана ваша затворничка до края на живота си, наблюдавана ден и нощ, за да не изпратя някакво съобщение. Или…?
— Приемният ми баща е достоен мъж.
— Витис е всичко друго, но не и достоен. Многократно е показвал това. А и не е нужно да ме убива със собствените си ръце. Достатъчно е единствено да изтъкне, че аз представлявам проблем и десетки аахими с готовност биха ме очистили, за да се сдобият с благоволението му. За вас проточовеците не са нищо повече от вредители. И аз също не правя изключение, въпреки че на мен дължите оцеляването на вида си.