Дори и будна, Тиан отново бе спохождана от тези видения, точно като онези калунови пристъпи във фабриката. Може би този път наистина си бе навлякла кристална треска.
Тя установи, че тази вероятност не я притеснява. Лудостта щеше да предостави отдавна дирено бягство. Младата жена почти го очакваше с нетърпение.
Докато не усети нещо.
Какво беше това? Тя се издърпа над люка, за да се огледа. Нещо определено се беше променило, макар че тя нямаше представа какво. Не виждаше и не чуваше нищо. Занаятчията се спусна обратно, сложи си шлема и провери полето. То изглеждаше непроменено. Или?
Внимателното вглеждане показа дребни смущения. Отне ѝ известно време, за да ги разпознае, защото не бе привикнала да вижда полето от такава перспектива. Без шлема тя дори не би забелязала.
Нещо черпеше енергия от полето. Тиан увеличи образа, за да го огледа по-внимателно. Дребните изменения, накъсани вълни, указваха източването на сила. Конструкти се бяха отправили след нея. Изглежда вече бе съобщено за бягството ѝ.
Занаятчията не смяташе, че аахимите биха могли да я открият в мрака, докато тя не черпи енергия. Тя затвори люка, отпусна се на пода и се опита да заспи. Сънят не споходи клепачите ѝ, но унасянето ѝ помогна да види още изменения. Множество вълни биваха отхапвани от полето, което означаваше множество машини. Стотици, може би хиляди. Тя си припомни Витис, използвал уреда за проследяване на излъчване в Нириандиол. Явно той бе насочил всички аахимски сили след нея и можеше да открие амплимета навсякъде. Толкова много конструкти спокойно можеха да наобиколят огромния лес, отрязвайки пътя за бягство. Защо бе спряла тук? Трябваше да остане в равнината, където нощта нямаше да я принуди да спре.
Тя потисна обземащата я паника и се опита да си припомни карта на околността. Но никакъв образ не изникваше в ума ѝ. Спомняше си карта на Западен Лауралин. Туркадско море се намираше на около десет левги от западната ѝ страна. Там то се стесняваше. Дали да поеме към него? Морското прекосяване с помощта на поле бе изключително опасно, всички знаеха това. А и остров Мелдорин бе завладян от лиринксите. Но може би това щеше да попречи на Витис да я търси там?
На север лежаха открити поля, чак до Алмадин. На североизток я очакваше Червейната гора и езерната верига на Брънките, накъсани от вулканични върхове, сред които и Бореа Нгурле. Само че на север вече имаше аахими. Уведомени от Витис, те щяха да я пресрещнат, изпреварвайки укриването ѝ.
На изток също се простираше равен терен — мизерстващият Нихилнор, простиращ се до планините, които обгръщаха Мириладел. В тази блатна пустош Тиан щеше да изчезне безследно — стига да я устройваше потапянето на конструкта, последвано от отшелнически живот. Какъв смисъл би имало? А и Мириладел се намираше далече. Тя не би успяла да го достигне — щом спреше да поспи, което бе неминуемо, аахимите щяха да я догонят.
На юг лежеше Карама Малама, коварното Мъгливо море, голямо почти колкото съчетаните морета Милмиламел и Талаламел, които Тиан бе прекосила в последната фаза от пътуването си към Тиртракс. В тази посока я очакваше единствено смърт от удавяне.
Оставаше запад. Мелдорин и лиринксите. Тя щеше да поеме на път още с първите лъчи на слънцето.
Светлината, процедила се сред клоните, изглеждаше призрачна. Тиан се бе надявала за мъгла, но нощта се бе оказала топла, породила ясен и спокоен въздух. Занаятчията задейства конструкта и го насочи напред. Възползва се от изгрева, за да определи източна посока, и зави на запад.
Тук лесът бе гъст и не позволяваше бързо напредване. На моменти пролуките между дърветата ставаха прекалено тесни и я принуждаваха да завива в търсене на обиколен път. Тези обходни маневри бяха изключително изнервящи за притеснената жена.
След няколко часа път тя долови изключително силно влияние върху полето. Макар да не можеше да определи посоката, в която се намираше то, по всичко личеше, че аахимите се намираха наблизо. Тукашната гора беше по-рядка, позволявайки ѝ да увеличи скоростта. Конструктът ѝ се виеше сред белостволести борове, потънали в червена, леко наклонена почва. Според мислената ѝ карта бреговете на Туркадско море трябваше да се намират на не повече от няколко левги. А може би образът не бе верен. Някога Тиан би узнала веднага, но сега нямаше как да го стори.
Склонът стана по-стръмен. В горната част на хълма се оформяха редица издатини, накъсани от остри наклони. Тиан се отправи успоредно на най-близкия от тях, размествайки върховете на туфите трева. И отново продължи нагоре, сред усоен участък от гората, изпъстрен с висока папрат.