На върха на хълма, издигащ се като скалиста пъпка над дърветата, занаятчията описа кръг. Видя единствено поредица назъбени и залесени хълмове. Зад нея скалите щръкваха по начин, напомнящ струпана купчина книги. Тя прекъсна захранването. Настъпи тишина.
Тиан излезе и започна да се катери по оголената скала, която неколкократно надвишаваше ръста ѝ. Но краката ѝ все още не си бяха възвърнали предишната сила — едното ѝ коляно се подви, запращайки я на земята. При падането тя си одра китката лошо. Наложи ѝ се да се издърпа на ръце до върха.
Там тя огледа хоризонта. На юг, изток и север личаха единствено дървета, но на запад я посрещна блясъкът на вода. Това бе Туркадско море. Тиан се надяваше пътят да не крие някакви скрити от дърветата препятствия: конструктите можеха да се издигнат на не повече от половин човешки бой. Някоя по-висока скала би се превърнала в непреодолима бариера.
Слънцето немилостиво нагряваше косата ѝ, а коленете ѝ още трепереха. Младата жена отпи глътка от манерката си, съжали, че не разполага с нищо за ядене, и приседна. Ако бе останала права още миг, щеше да забележи движението сред дърветата край подножието на хълма.
Тя се приведе напред, за да разтрие прасците си. Все още ѝ се струваше странно да усеща краката си. Често я връхлитаха кошмари, в които тя отново бе парализирана.
Някакъв звук я накара да прекъсне болезненото разтриване и рязко да се изправи. Бе ѝ се сторило, че е доловила пукота на клонка или разместването на камък. Надникването отвъд ръба ѝ показа купища конструкти. Колона от тях се изкачваше нагоре по хълма, възползвайки се от един от малкото възможни пътища. Останалите бяха заобиколили възвишението, изчакващи да отрежат евентуално бягство.
Тиан се отдръпна обратно и започна да се спуска с цялата бързина, която позволяваха ръцете ѝ, опипвайки скалата с върховете на ботушите си, за да намери опора. Пръстите ѝ се изхлузиха. Тя падна, стовари се върху щръкнал ръб, пропукал се под тежестта ѝ, и продължи търкалянето си, за да застине край конструкта си край купчинка чакъл.
Занаятчията успя да скочи в машината точно когато първият конструкт изникваше над хребета. Тиан описа завой и насочи собствената си машина в противоположна посока. Късно. И от този край вече се приближаваха аахими.
Тя разполагаше с едно-единствено, дребно предимство: способността да изтегля повече енергия от тях. Тиан извъртя машината, стегна предпазния колан със свободната си ръка и го опъна. Той щеше да ѝ потрябва. Всички пътища бяха завардени, оставаше ѝ единствено да избяга отвъд склона.
Тя нямаше какво да губи. Стискайки насочващия лост, Тиан започна да описва кръгове, за да се озове в центъра на вихрушка от прах, листа и разкъсана трева. Когато около нея вече не се виждаше нищо, занаятчията си избра произволна посока и вложи наведнъж цялата енергия, която бе способна да изтегли. Ако самата тя не знаеше накъде ще поеме, щеше да изненада и тях.
С рев конструктът напусна вихрещия се облак и полетя към най-голямото дърво на ръба на хълма. Първата от преследващите я машини стреля. С периферното си зрение Тиан зърна полетялото към нея копие с огромен наконечник. Но стрелецът не бе очаквал подобна скорост и снарядът прелетя зад нея.
Машината ѝ продължаваше да се носи към дървото. Нека си мислят, че е изгубила контрол. В последния миг младата жена промени курса наляво и изскочи над ръба, където започваше рязък наклон.
Стомахът ѝ отскочи към гърлото. Тук скалата се оказа по-стръмна от очакваното. Сблъсъкът с нея можеше да увреди дъното на конструкта. Тиан леко отпусна лоста, сетне, точно преди сблъсъка, рязко вложи енергия. Машината забави падането си, сякаш натъкнала се на огромна възглавница втасало тесто. Задната част удари първа, хвърляйки фойерверк искри. Разнесе се метално стържене. Предницата също се наклони. Тиан очакваше, че конструктът ще се претърколи, но той се стабилизира и се плъзна по тревата. И неочаквано забави ход, карайки занаятчията да блъсне главата си в навигационния ствол. Натъквайки се на огромни туфи папрат, машината ги разкъса, завъртя се и продължи спускането си странично. Носът заплашваше да се вреже в скала, а задната част си бе набелязала дърво.
С усилие младата жена успя да си възвърне контрола, да завърти конструкта и да се промъкне между двете препятствия. Пред нея се издигаше накъсана редица машини, поне половин дузина. Всички те следяха движението ѝ със заредени копиемети. В ръцете на опитен стрелец тези задействани с пружини оръжия можеха да я сразят дори и от това разстояние. А аахимите проявяваха съвършенство във всичко, което правеха. Дългият живот им позволяваше да овладеят всяко пожелано умение.