Копията им изглеждаха специално пригодени срещу бронирани войници и лиринкси. Но може би нямаше да успеят да разкъсат солидния метален корпус на конструкта.
Двете машини право пред нея стреляха едновременно. Тиан се сви. Копие с тежък и заоблен връх, наподобяващо онова, убило Хани, се строши в отворения люк и засипа врата ѝ с отломки. Вторият снаряд, изглежда с метален наконечник, остърга страничния край на конструкта ѝ.
Преди те да са успели да презаредят, Тиан профуча между тях. Ново копие удари машината ѝ. Тя чу викове и воя на механизми, докато се отдалечаваше сред дърветата.
Тъй като занаятчията черпеше енергия от няколко полета наведнъж, нейният конструкт разполагаше с по-висока максимална скорост. Ако се намираше на открито, отдавна щеше да ги е оставила зад себе си. Но в тази пресечена местност тя не можеше да се мери с опита на техните оператори.
След всеки завой и маневра те се приближаваха. Първите преследвачи вече се намираха на не повече от няколко стотици крачки, в обхвата на оръжията си. Дървени копия прелетяха над главата ѝ. Едно от тях удари задната част на конструкта. От това разстояние уцелването ѝ би представлявало чист късмет, но когато стопяха разстоянието още, щяха да я прострелят с лекота. Или направо щяха да смажат кабината с катапултен снаряд.
Пред нея се издигаше голяма поляна, сред която дърветата растяха нарядко. Заобикаляйки храсталак, Тиан се стрелна към отсрещния край на поляната. Бе я прекосила наполовина, когато насреща ѝ изникнаха още конструкти. В средата на редицата им, малко по-напред, се носеше голяма машина, която тя разпозна веднага. Витис стоеше прав, кипящ от гняв. И от триста крачки изражението му личеше ясно.
Тя нямаше къде да бяга. Аахимите се намираха зад нея и от двете ѝ страни. Ако направеше завой, поне десетина копия щяха да полетят към нея.
Това е между мен и теб, Витис. Аз нямам какво да губя. Да видим дали същото се отнася и за теб. Тиан насочи конструкта право срещу неговия, намести шлема плътно на главата си и изтегли енергия от пет полета едновременно.
Конструктът ѝ подскочи напред. Златистата трева започна да хвърчи встрани. Над главата ѝ прелетяха снаряди, други удариха корпуса. Тиан се наведе ниско, стисна зъби и задържа курса. Времето извън тясната ивица на траекторията ѝ изчезна. Разстоянието между двата конструкта се топеше. Ръката на Витис се раздвижи, забавено. Той крещеше нещо към другите конструкти, но занаятчията чуваше единствено ревящия в ушите ѝ вятър. Целият останал свят изчезна, за да остави само тях двамата. И никой нямаше да отстъпи. Как ли щеше да изглежда сблъсъкът? Поне всичко щеше да приключи бързо.
Витис бе оголил зъби. В очите му блестеше маниакалност. Той нямаше да завие. Явно Минис бе мъртъв. Мъртъв! Тиан вложи още сила. Двете насрещни машини се приближаваха все повече. Тя се подготви за удара, който щеше да я размаже.
В последния възможен момент конструктът на Витис се измести встрани. Ако не бе ускорила допълнително, Тиан щеше да се стрелне край него и да избяга. Но ръбът на конструкта ѝ блъсна другата машина. Последната се вряза в дърво, захвърляйки Витис. И него ли беше убила току-що? Машината на Тиан полетя в противоположна посока, останала извън контрол.
Извивайки лоста, занаятчията успя да избегне вековния дънер, към който бе полетяла, стрелна се между два други ствола, почти толкова дебели, и влетя в друга поляна, споделяща големината на предишната.
Тя се намести в креслото и се осмели да погледне назад. Никой не я преследваше. С помощта на слънцето Тиан определи запад и се понесе с цялата скорост, която позволяваше теренът. Надали до морето оставаше много път. Тя се молеше то да се окаже зад следващия участък от леса, защото не би могла да понесе отново подобно преживяване. Но в същото време се чувстваше омекнала от облекчение, а сърцето ѝ бучеше усилено. Успя да прекоси поляната преди появата на други машини, но това не я успокои особено. Аахимите знаеха в коя посока е поела и щяха да се отправят към околните високи места, за да дадат сигнал на останалите групи. Още преди изтичането на настоящия час те щяха да са разположили съгледвачи из околните върхове.
Тиан забави ход, стараейки се да напредва плавно сред дърветата. Десницата ѝ бе започнала да трепери, това едва не смаза носа на конструкта. Тялото ѝ не си правеше илюзии — преследването далеч не бе приключило.