Туркадско море надали се намираше на повече от левга — десет, може би петнадесет минути с тази скорост. Но десет минути бяха дълъг интервал, в който можеше да се случи всичко. Тиан се постара да се овладее. Все още се опитваше да овладее треперенето си и при напускането на гората. Дърветата отстъпиха на храсталаци с човешки ръст и множество шипести листенца. Скоро конструктът се понесе по гола ивица пясък, излегнала се върху удължен скалист хълм. От върха ѝ Тиан видя поредица успоредни възвишения, които оформяха вълни от юг на север — пясъчни дюни. Можа да долови и соленото ухание на морето.
От върха на дюната не можеше да го види. Наоколо все още се издигаха храсти, които спираха погледа ѝ. Ако поемеше директно през тях, разнеслият се пукот щеше да я издаде на половин левга. Тиан пое обратно към края на гората, за да завие на север, но в последния момент промени мнението си и пое на юг.
В тази посока лесът изтъняваше. Занаятчията преодоля друга дълга и ниска дюна, от чийто връх можа да види морето и издигащия се отвъд него Мелдорин. Тя си позволи слаба надежда. Отдихът се намираше само на пет минути от нея, стига да успееше да открие подходящ път сред храстеливата местност.
И тогава видя един — поредица падини, където вятърът бе отвял растителността и бе оставил гол жълтеникав пясък, простиращ се почти до самото море. Последният участък от този своеобразен проход също бе покрит с храсталаци, които Тиан трябваше да разкъса. Налагаше ѝ се да разчита на бързина и изненада и да се надява, че ще успее да достигне брега необезпокоявана. Надяваше се още, че стремителността ѝ няма да повреди конструкта.
Тя си пое дъх и се огледа. Нищо. Тиан бавно продължи, стараейки се да не вдига шум с механизма. Възползваше се от всяко естествено укритие, винаги се придържаше под върха на дюната и, където беше възможно, оставаше в сенчестата страна.
Пред последния участък тя спря, изплакна пресъхналата си уста с остатъка от манерката, обърса потните си длани в дрехата и преустанови притока на енергия. Настъпи тишина, нарушавана единствено от тихото пропукване на метала, лекия шумол на вятъра и някакви птици в далечината. Сега беше моментът. Занаятчията хвърли преценяващ поглед към издигащата се пред нея растителност. Повечето стволове бяха по-тънки от китката ѝ, но пак изглеждаха жилави. Несъмнено щяха да увредят конструкта.
Тиан насочи машината си напред, придавайки скоростта на впуснал се в тръс кон. Ако се насочеше прекалено бавно, съпротивлението на растителността щеше да я спре. А прекалената бързина щеше да намали времето ѝ за реакция срещу евентуално по-голямо препятствие — някой по-дебел ствол.
Конструктът разкъса зелената стена и се понесе сред храстите. Дъжд от клонки и листа полетя към лицето на Тиан. Тя затвори люка и продължи. Грохотът бе непоносим — сякаш тя бе подирила укритие под едра камбана, над която барабанеше градушка. Пред себе си младата жена виждаше единствено отхвърчащите листа. Машината се разтърси от някакъв сблъсък, очевидно дънер на малко дърво. Той пропука и се плъзна на една страна. Надали оставаше още много път.
В следващия момент машината разкъса гъсталака. Пред Тиан се ширна оголен пясък — плавно издигаща се дюна, скриваща с хребета си морето. Занаятчията отвори люка, почисти падналите вътре листа и отново обърса потните си ръце. Почти бе стигнала.
Тя внимателно се огледа. Все още нямаше преследвачи.
Тиан продължи със същия ход — в случай че отвъд върха на дюната я очакваше отвесен склон. Това ѝ очакване не се оправда: и отвъд наклонът бе плавен. В подножието му започваше каменист плаж. Тук вятърът вееше силно, заорал морето. От дясната ѝ страна плажът се простираше на половин левга, празнота от пясък и тъмни късове скала. Отляво стърчеше висок нос, прекалено стръмен и остър, за да позволи достъп на конструкта. И там не се виждаха врагове. Изглеждаше невероятно, но Тиан нямаше намерение да предизвиква късмета си.
Тя продължи към брега. Погледът ѝ, плъзгащ се в дирене на най-безопасния път до водата, не откри нищо необичайно в извитите черни скали от лявата ѝ страна, нито в онези отдясно. Нищо не издаде скритата в пясъка мрежа, преди последната да изскочи на пътя на конструкта ѝ.
За момент мрежата се огъна пред машината, сетне започна да се опъва. Друга мрежа изникна в противоположния край, обгръщайки задницата, а трета падна отгоре. Конструктът се оказа пленен от всички страни. Тиан се паникьоса, но инстинктът ѝ не я изостави.
Машината се стрелна напред, опъвайки въжетата. Напредъкът започна да изчезва, докато машината не застина. В следващия момент конструктът пое назад, придърпван.