Тиан погледна през рамо. Огромните мрежи бяха прикачени към три машини от лявата ѝ страна и две отдясно. Тя разполагаше с повече енергия от тях, но не петкратно повече. Ако вложеше подобно количество в конструкта си, то щеше да унищожи или него, или нея самата.
Занаятчията изтегли максималната енергия, която се осмеляваше. Конструктът отново се забави, спря, понесе се напред, за да застине отново. Мрежата се изопна още повече, намотавана. Щом аахимите обездвижеха машината ѝ, щяха да се нахвърлят.
Ами ако се обърнеше и се отправеше към краищата на мрежата? Уви, мрежите я обгръщаха така, че да я задържат във всяка посока. Скъсването също не представляваше вариант — до този момент и една нишка не се бе изтънила.
Оставаше една последна надежда, която се смаляваше с всеки изминал миг. С помощта на шлема и новопридобитите умения Тиан бе в състояние да черпи енергия много по-прецизно от преди. Ако успееше да открие източника, от който пленилите я конструкти се захранваха, и да се включи вместо тях, щеше да ги обездвижи за няколко секунди. Това време щеше да ѝ е достатъчно. Но първо трябваше да определи отделните части от полето за всяка една от машините.
А може би този детайл не беше от значение. Достатъчно бе, че тези пет машини се отличаваха от останалите. Тиан откри източниците и последователно ги фиксира. Не започна да черпи сила, а позволи на аахимите да я издърпат още малко, за да ги остави с впечатлението, че отслабва. Тези усилия несъмнено ги затрудняваха.
Младата занаятчия долови неравномерност в един от притоците на енергия. Полето там потрепваше. Тя се включи в съответния участък излъчване, всмуквайки цялата енергия, която можеше да си позволи. Опънът от дясната страна намаля и конструктът ѝ се придвижи напред. Тиан долови второ непостоянство и веднага се включи и в него. Ново разтърсване. Зад нея се разнесе звук от разкъсване. Мрежата поддаде. Сега тя се бе оплела около един от трите конструкта. От дясната ѝ страна все още бе задържана, макар че един от конструктите биваше повлечен, останал без захранване. Другият не можеше да удържи сам.
Тиан се приближаваше към водата. Далеч вдясно се приближаваха редици машини, отчасти понесли се над морското равнище. Около тях се издигаше облак морска пяна и пясък. Занаятчията се включи в останалите фиксирани участъци и почерпи енергия в тласък, за да се освободи от последните два конструкта. Единият се претърколи, блъсна се в канара и скъса въжетата си. Но другият оставаше прикачен. Тя така и не успяваше да се отърве от него. Ако не го стореше, аахимите щяха да я заловят. Към нея се приближаваха стотици конструкти. От лявата ѝ страна също бяха изникнали машини, разсичащи гъсталака край черния нос.
Оставаше ѝ само един шанс да се отърве от вкопчилия се в нея преследвач. С пълна скорост Тиан насочи конструкта към водата, повлачила другата машина след себе си. Вторият конструкт се блъсна в голям камък, отхвърча във въздуха и тежко се вряза във водата. Морето започна да съска и кипи. Досегът на мразовита вода до нажеженото дъно на машината предизвика експлозия. Димящи късове полетяха към небето, сред които Тиан с ужас различи няколко тела. Мрежата падна. Конструктът ѝ се стрелна като плосък камък, докосна вълните за момент и отскочи, извъртайки се. Младата жена мрачно се вкопчи в лоста.
От всички посоки към нея се насочваха конструкти. Още стотици — как бе пропуснала да ги забележи? — бяха оформили извита бариера навътре в морето. Оставаше само малка пролука на юг. Именно към нея се отправи Тиан.
Тя нямаше да успее да прекоси към Мелдорин, защото намиращите се над морето конструкти се носеха успоредно с нея. Дори да успееше да ги преодолее, тукашният мелдорински бряг бе покрит с непроходими скали.
Изглежда досегът с водата бе нанесъл известни щети, защото конструктът на Тиан споделяше максималната скорост на преследвачите си. Тя отново зави към лауралинския бряг. Морето отвъд — Карама Малама — бе обгърнато с дипли сива мъгла. Само тесен полуостров я отделяше от него.
Тиан заобиколи върха му и се огледа на запад и изток. Още конструкти изникваха от южната част на брега, хиляди. Оставаше ѝ само една посока. Тя се обърна на юг, навътре в Мъгливото море. Нека я последват там, ако смеят.
Много от аахимите наистина я последваха — в продължение на повече от час. Но впоследствие те започнаха да изостават един след друг, защото се бяха отдалечили прекалено много от обхвата на тукашното поле. Скоро я следваха само две машини, после само една, а накрая и въпросната зави обратно. Тиан остана насаме с гузната си съвест върху празното море.