— Не зная — отвърна Рил. — Бях изпратен да се сражавам…
— Срамно недоглеждане — натърти Гирил. — За щастие, Тиан успя да избяга с конструкт, макар понастоящем да е пленена от аахимите. Но достатъчно за нея. От този момент, тетрархо, Рил ще се грижи за теб — във времето, когато е свободен от други задължения. Никой друг няма да ти отделя от вниманието си, така че не се обръщай към тях. А когато отидеш в Алцифер, бъди внимателен. В мелдоринските гори се крият жестоки създания, дошли от празнотата. Сред тях е и кръвожадният лоррск. Тези създания се държат настрана от нашите територии, но ако излезеш извън тях, ще се превърнеш в нечия закуска.
В коридора Гирил тихо каза на спътника си:
— Не изпускай тетрарха от очи и не му се доверявай дори на нокът. Той е безчестен човек, който би предал собствената си майка, ако това би спомогнало за осъществяването на замислите му. Бъди скептичен към всичко, което той казва и върши. — След кратко мълчание тя продължи: — Но пък ти си имаш предостатъчно задължения. Ще настроя зигнадрите да го следят непрекъснато.
— Гилаелит не ми харесва — отвърна Рил. — Някой ден той ще ни докара големи неприятности. Ако зависеше от мен, още сега бих му отхапал главата.
— В Снизорт той ни помогна задоволително. Възможно е помощта му да ни потрябва отново. Имаме идея, над която бих искала да размислиш. Проучванията на Гилаелит може да ни помогнат в осъществяването ѝ.
Рил скриви лице.
— Готов съм да изпълня дълга си. За какво става въпрос?
— Идеята е свързана с работата ти с торгнадра и Тиан в Снизорт. Става дума за нов тип устройство. Наричам го флиснадр, схематизатор на енергия. С негова помощ ще сложим край на войната. Враговете създават множество нови устройства, за да компенсират нарастващите си загуби. Всяко от тези устройства е зависимо от полето. Ако открием начин да контролираме силата, вместо просто да я източваме чрез торгнадрите си, бихме могли да поемем контрол над човешките приспособления. Успеем ли, няма да им остане нищо друго, освен да се предадат или да умрат.
— Уредила съм разчистването на единадесето ниво. Ти ще оглавиш проучванията. Единствено онези, с които работиш, ще имат достъп. В никакъв случай не допускай тетрарха.
— Може ли да получа Лиет за асистентка? — неспокойно попита Рил.
Женската въздъхна и се замисли, обгърната в сребристо.
— Клоня към отказ, защото още не съм забравила търканията, възниквали между вас.
Рил отвори уста, но замълча.
— Но — продължи Гирил — двамата постигате повече, отколкото поотделно. Да, ще я изпратя да работи с теб. Не се колебай да се обръщаш към мен с искания за всичко необходимо. Сега ела, за да ти обясня подробно…
Четиринадесет
Гилаелит крачеше по стръмен наклон, отвеждащ към долните нива на Алцифер. Той бе сам. Гирил просто му бе показала посоката и бе тръгнала обратно. А тетрархът бе изгубил надежда, че ще получи обещаните слуги.
Безпомощността му бе разяждаща. Той не се бе възстановил напълно и вече не очакваше подобно възстановяване. Стомахът му пулсираше постоянно, а дори едночасов преход го изтощаваше. Щеше да му бъде изключително трудно сам да пренесе геомантичните си инструменти. Дори и ако по някакъв начин успееше, как щеше да живее без слуги? По-голямата част от времето му щеше да минава в търсенето на храна и последващото ѝ приготвяне — ако изобщо близо до Оелил можеше да открие нещо. Но той трябваше да продължи. Гилаелит никога не се предаваше.
Сърцето му се гърчеше от усилие, когато тетрархът достигна масивна черна врата. Тя указваше границата между Оелил и Алцифер. Край нея стоеше познат ракоподобен страж. Гилаелит го подмина и се приближи към вратата. Тъмният ѝ метал блестеше под светлината на фенера като лакиран. Тя се отвори сама, без да дочака протегнатата му ръка да довърши движението. Тетрархът застина, сетне предпазливо надникна. Подът бе покрит с равномерен слой прах, показващ, че лиринкси не бяха прекрачвали този праг.
Мракът не позволяваше съзирането на същинските мащаби на помещението — може би то представляваше дворец, а може би нищожна дупка. Гилаелит повдигна лампата. Слаб блясък изникна на места, отражения върху далечни повърхности, които се раздвижиха едновременно с първите стъпки на тетрарха. С крак той разчисти прахта от каменния под, който остана да потръпва едва забележимо.