Върни се! — споходи го блуждаеща мисъл. Нямаш право да прекрачваш този праг.
Гилаелит се отърси от неспокойствието. Алцифер представляваше руина, изоставена преди цяла вечност. Тук не съществуваше нищо, което да е в състояние да го нарани. С изключение на раздробяващия се камък и сипещата се мазилка.
Часове наред той обхождаше магичните зали, застлани с килими от прах, които смълчаваха стъпките му. Също часове той прекара седнал, загледан в мрака — опитваше се да се настрои към постройката. Търсеше съвършеното място за работа, но този дворец объркваше не само окото, но и ума му. Гилаелит не смогваше да го осмисли.
Разсъдъкът ми определено гасне, помисли си той. По-рано без никакъв проблем можех да си представя целия палат: редове и колони, подредени в каталог. Дали не съм сбъркал в преценката си и в неоправдан оптимизъм не съм си предоставил повече време, отколкото притежавам в действителност? Не искам да си отида по този начин, недовършил работата си. Щом умът ми угасва, не искам да гасна заедно с него. Предпочитам да умра в сътворен от самия мен катаклизъм — така поне в смъртта ще бъда по-близо до целта си.
Той се надигна, загледан в тъмнината, потръпващ като самите камъни. През всички години на проучвания не се бе осмелявал да опита един определен експеримент. Макар той да криеше най-голямо обещание, рисковете бяха още по-големи. Дали да не го проведе сега? Евентуалният успех щеше да му позволи да открие и заличи всички фрагменти от фантомния кристал и дори — слаба надежда, но все пак — да възстанови мозъка си в предишното му състояние. Щеше да си пробие път до целта си или щеше да рухне внушително. Вторият развой съдържаше далеч по-голяма вероятност, но пък какво имаше да губи? По-добре да умре зрелищно, отколкото да продължи да живее по този начин, със знанието, че или ще изгуби интелекта си и ще полудее, или ще деградира до степен, в която дори лиринксите не биха поискали да го изядат.
— Ще го направя! — гласно каза той. — Ще проведа експеримента, каквито и да са последиците!
Първо трябваше да открие място за работа. Загърбил величествената обстановка, тетрархът с мъка се изкачи до огромна зала, покрита със слой прах, стигащ до глезените. На места в пода проблясваха тъмни тухли. Фреските, покриващи стените, отдавна бяха избледнели и на места напълно заличени от стичалата се от тавана дъждовна вода — покривът бе рухнал. Гилаелит се отправи към висока двойна врата, сред която бе изникнал бор. Той се промуши през пролуката и продължи.
Широк булевард, покрит с камъни и отломки, накъсан от огромни дървета, чиито корени бяха изместили паветата, започваше от тази врата, за да поеме нагоре по склона на объл хълм. Дори слоят боклуци, стигащ до коленете, не бе в състояние да скрие благородните пропорции. Местността от двете страни на булеварда бе представлявала парк, защото тамошните дървета бяха огромни и много стари. Сред тях се издигаше отчасти рухнал павилион, а от дясната му страна личеше мраморен фонтан, изпълнен с отломки. Вулканичен разяждащ дъжд бе изпъстрил камъка с дупчици. От лявата страна на Гилаелит се издигаше здание от черен камък, сходно копие на сградата, от която бе излязъл току-що. Но нейният покрив не бе рухнал и блестеше със зеленикавия си метал.
Денят бе слънчев, но Алцифер поддържаше мрачна и ледена атмосфера, каквато не се забелязваше из останалите древни места. Сякаш нещо — самият град? — изчакваше появата на господар, който никога нямаше да се завърне и нареди изпълнение на забравената цел. Уличните павета потръпваха видимо — такава бе енергията, вложена тук.
Но вече нямаше полза от Алцифер, размишляваше Гилаелит, припомняйки си хрониките. Първоначално издигнат в хаотичните времена на Катаклизма, целият град очевидно бе представлявал огромна машина, предназначена да отвори Пътя между световете. Но тя така и не бе задействана. Малко след построяването на Алцифер Рулке се бе оказал заловен от враговете си и захвърлен в Нощната земя, която го бе задържала за хиляда години. Рулке бе използвал изгнанието си, за да проектира по-добър артефакт, а след бягството си го бе построил във Физ Горго и Кархарон. Конструктът.
Аахимските конструкти се основаваха на неговия модел, макар че не бяха успели да пресъздадат пълните му особености. Машината на Рулке бе притежавала способността да лети, защитни и бойни приспособления, а също и устройство, което да отвори Пътя между световете.