След смъртта му Алцифер бе останал да тъне във вулканична забрава в продължение на сто години, докато лиринксите не били привлечени от удивителния вставен възел, захранващ и Алцифер, и Оелил. Гилаелит можеше да усети източника на излъчването: две сфери, вложени една в друга, всяка пулсираща в свой собствен ритъм. Излъчванията им също се разгръщаха и свиваха в сложен танц, който никога не се повтаряше.
Гилаелит прекоси булеварда и се настани на стеатитова пейка край фонтана (след като почисти вулканичната прах). Как ли бе възникнала подобна възлова точка? Дали появата ѝ имаше нещо общо със спящия вулкан на север? А може би бе променена от енергийните влияния, породени от нагъването на измеренията на Нощната земя? Тетрархът се чувстваше удивен в присъствието на такова могъщество. То надхвърляше всичко, познато му от по-рано.
Лиринксите не се страхуваха от мястото или от скритите цели, които някога то бе притежавало. Те бяха разчистили някои от булевардите, бяха построили вентилационни духала, захранвани от полето, и бяха прокопали свой собствен подземен град.
Гилаелит се надигна, отръска панталоните си и се отправи към хълма. С всяка следваща крачка удивлението му нарастваше. Алцифер беше огромен, но дори и под слоя прах и плъзналата растителност тетрархът можеше да види, че всяка постройка — от най-дребната до най-внушителната — представлява част от едно хармонично цяло. Един ум бе проектирал това място, един принцип бе насочвал ръката му. Алцифер бе дело на аахима Питлис, останал в историята като най-великия архитект и най-големия наивник. Рулке бе успял да го убеди да построи Алцифер, а освен това го убедил да разкрие и тайните на Тар Гаарн, най-големия аахимски град, който впоследствие харонът бе разрушил.
Тетрархът прекара дни сред рухналия град, опитвайки се да го разбере, за да открие идеалното място за работа. Експериментът му не можеше да бъде проведен където и да е — местоположението бе изключително важно. Някои места с нищо нямаше да спомогнат на делото, а други можеше да го затруднят или дори обезсмислят. Но някъде тук трябваше да се намира съвършеното място. Не беше нужно то да изглежда величествено или да се отличава с големина. И най-простоватият павилион в парка би свършил работа. Но Гилаелит нямаше как да познае мястото, преди да го е открил и да го е подложил на изследване с помощта на матемантията си. Стига все още да притежаваше това си умение — талантът му можеше да изчезне необратимо без предупреждение. Освен това всеки опит за гадаене пораждаше остра болка в различни участъци от главата му, с което потвърждаваше, че фантомните фрагменти все още нанасят увреждания.
На петия ден разбирането му за Алцифер не се беше увеличило. Напротив, чувстваше се дори по-объркан. Обединеният гений на Питлисовия план и строителството на Рулке не можеше да бъде разгадан за няколко дни. Гилаелит изпитваше огромно уважение към заобикалящото го дело, пред което собствените му постижения изглеждаха тъй незначителни.
Градът се състоеше от групи големи и дребни постройки, подредени край седем пресичащи се булеварда. Всяка странична уличка бе извита, кръстовищата представляваха кръгове или овали. Алеи имаше само успоредно на булевардите. Край тях всеки ъгъл донасяше нова изненада — някои огромни и пищни, други простовати: мъхеста задънена улица с фонтан, поредица елегантни стъпала, езерце или скулптури. Макар че много от сградите бяха разядени от времето, същината на града си оставаше, защото тя бе слята към живата скала с помощта на Изкуство, което никой човек не бе способен да разбере.
Отчаян от неспособността си да изгради цялостен образ на Алцифер, той помоли Гирил да го отнесе във въздуха, за да му предостави птичи поглед. Тя с готовност се съгласи, макар че повери полета на Лиет, дребната женска с прозрачна кожа. Намазана със специална паста, за да се предпазва от слънцето, женската повдигна тетрарха с лекота и в продължение на два часа описва кръгове над Алцифер, през което време Гилаелит се опитваше да запечата вижданото. И това не се оказа достатъчно, но по време на обратния път той забеляза бяла постройка, оформена като петоъгълна звезда, която си набеляза да посети за допълнителен оглед.
Още същия ден тетрархът отиде да я разгледа, придружаван от мълчалив мъжки лиринкс. Белият дворец се издигаше в средата на града, на мястото, където се пресичаха седемте булеварда. Той определено се отличаваше от постройките, които Гилаелит бе разгледал до този момент.