Гилаелит започна да крачи под мрачното, дъждовно небе, обмисляйки нещата, които бе научил след отвличането си от вулкана. Стараеше се да ги подреди в смислена последователност.
За начало, разновидностите на излъчването и пораждащите го възлови точки се оказаха по-големи от очакваното. Той винаги бе смятал, че съществува някаква обединяваща характеристика — че възловите точки не са произволни натрупвания на сила — но до този момент не бе успял да я открие. Ако успееше, важна част от пъзела щеше да изникне.
Второ, амплиметът на Тиан притежаваше някакво необяснимо кристално съзнание и бе способен да общува с възловите точки. В Снизорт той бе разгърнал мрежа от нишки из подземията, по която бяха протичали пулсации. Това говореше за наличието на някаква цел, дори и да не ставаше дума за същинска интелигентност. Подобно нещо изглеждаше неразбираемо за тетрарха. В крайна сметка бипирамидата представляваше обикновена буца кристал. Но и към самия Гилаелит кристалът бе протегнал нишка. Занапред тетрархът щеше да проявява по-голяма предпазливост.
Той се отърси от страха си. Винаги се бе отличавал с изключителна самоувереност и неотдавнашните проблеми не бяха успели да я подкопаят изцяло. Гилаелит все още бе могъщ геомант. Ако амплиметът изникнеше отново, тетрархът щеше да поеме контрол над него, не обратното! А ако разбереше повече за онези нишки и се научеше да ги възпроизвежда, може би щеше да поеме контрол и над някоя възлова точка.
Трето, той бе разбрал, че на единадесетото ниво на Оелил лиринксите са започнали работа над някакъв нов и мощен артефакт. Войната се превръщаше в надпревара в магическото въоръжаване между човеци, аахими и лиринкси. И всяко ново развитие изискваше още и още енергия. В един момент всички възлови точки щяха да се окажат пресушени. Какво щеше да последва тогава? Необясними неща вече се бяха случвали на местата на изчерпване. Веднъж цял ескадрон кланкери бе изчезнал. Друго подобно явление бе разпръснало в четиридесет левги околовръст останките от сто машини и пътуващите в тях, а седмици след това слънцето бе залязвало със зелен цвят. Ами ако се разразеше подобна катастрофа в световен мащаб? Гилаелит не биваше да допуска това да се случи.
Четвърто, възможно бе дадена възлова точка да бъде напълно разрушена, което оставяше остатъчен материал с неизвестна същина, но заплашителен потенциал. Материалът от снизортската възлова точка бе попаднал в ръцете на скрутаторите — ако Гирил бе казала истината. Какво щяха да правят те с него? И дали амплиметът имаше нещо общо с тази експлозия?
Пето, Алцифер съдържаше някакъв неоткрит потенциал. И не ставаше дума само за тукашната възлова точка. Въпросният потенциал можеше да се окаже последното парче от пъзела.
Гилаелит бе сигурен, че съществува някакъв начин за сливането на тези напълно различни открития, който би му донесъл така желаното знание, но изтощеният му мозък се възпротиви. Тетрархът му предостави почивка, защото тепърва му предстоеше още много работа. Рискованият експеримент налагаше внасянето на коренни изменения в геомантичния глобус, влагането на всички нови знания.
Разположението на възловите точки и техните излъчвания представляваше само повърхностна представа на напреженията между могъщите сили, които оформяха и направляваха света. Ако Гилаелит успееше да пресъздаде върху геомантичния си глобус точното разположение, може би с негова помощ щеше да открие основните сили. Един друг от ключовите принципи на Изкуството гласеше, че разликата в мащабите не съдържа разлика в принципите. Но за тази цел глобусът му трябваше да бъде съвършен, а тетрархът знаеше, че в него има грешки. Предстоеше му много работа.
Той се обърна към глобуса — стъклено кълбо, което бавно се въртеше във въздуха над абаносов пиедестал. Мразовитото му излъчване пораждаше нишки пара, които се извиваха в облаци. Под стъклото се намираше моделът на Сантенар, изключително подробен, сякаш наблюдаван от луната. Светлина проблясваше сред неспокойните му океани и ледените полюси. Виждаха се дори нишките на големите реки.
С жест Гилаелит понечи да спре глобуса, както бе правил безброй пъти преди. Това бе изключително тривиална магия, но не се случи нищо. Той опита отново, със същия неуспех. Паника сграбчи сърцето му. За момент страхът му попречи да диша. Какво бе объркал? Не можеше да се сети. Някога интуитивният процес бе потънал в забрава.