Тетрархът с мъка възстанови процедурата, изграждайки я от самото начало по логичен път. Този път той успя. Светлинки припламнаха върху повърхността на глобуса — указващи местата на най-могъщите възлови точки. С помощта на голяма колкото тиган лупа Гилаелит започна да го оглежда. Приборът не бе пострадал по време на дългото пътуване, но собственикът му пак остана недоволен. Макар да бе градил модела по най-добрите карти в света, сега знаеше, че образът на Мелдорин не е съответстващ. Логично беше, че и другите земи също ще съдържат грешки. А онези части от планетата, известни единствено от картите на отдавнашни пътешественици, може би бяха напълно невярно пресъздадени.
Нищо чудно, че толкова време Гилаелит не бе успял да разгадае света. Две трети от модела му бяха изградени въз основа на карти, за чиято правдоподобност не съществуваше никаква гаранция, и той не виждаше как би могъл да коригира това. Не, имаше една възможност, макар че тя би го потопила в покъртителен дълг. Но ако глобусът проработеше, това щеше да предостави начин за бягство.
— Какъв напредък можеш да съобщиш? — попита Гирил няколко дни по-късно.
— Работата напредва бавно — отвърна Рил. — Схематизирането на флиснадр е по-трудно дори от изработката на торгнадр. Робите, които използваме в схематизаторите, не са достатъчно силни — те непрекъснато умират, унищожавайки работата. Освен това — безкрилият се огледа, за да се увери, че никой друг не ги чува — не ми се струва морално.
Той използва последната дума неловко, сякаш до този момент не се бе замислял да използва това понятие по адрес на враговете.
— Ти ме изненадваш — многозначително каза Гирил. — Започвам да си мисля, че работата с онази Тиан те е покварила.
— Тя ме накара да осъзная, че човеците не са толкова различни. А и откритото в Голямата сълзевина…
— То не е напускало ума ми. — Гирил почеса люспестата си мишница. — Войната ще е свършила след не повече от година. Трябва да се подготвим за мира, макар че…
— Макар че не всички от нас ще поискат да се променят — довърши Рил. — Вече сме преминали достатъчно промени. Настоящата ни същина е убежище. Ако се лишим и от нея, какво ще ни остане? И все пак…
— Продължи — насърчи го тя.
— Не е достатъчно да представляваме най-великия и най-успешен войнствен вид, защото в сърцата си народът ни ще знае, че е унищожил славна култура, за да я замени с пустиня. Знаем това, защото сме изгубили собствената си цивилизация. Най-добрите сред нас скърбят за нея. Обикновените ни бойци просто усещат, че победите ни са кухи, че собственият им живот е лишен от смисъл. В продължение на хиляди години ние сме били живи оръжия, но когато победата дойде, от оръжия вече няма да има нужда. Какво ще правят те тогава? Нищо друго не им е познато. А и самите те не искат нещо друго.
— И — продължи той — някои от нас се питат за смисъла на войната. Тя вече не е оцеляване, а се е превърнала в съществуване.
— Това е разговор за друг път. Да се върнем на схематизирането. Останах с впечатлението, че обмисляш нов подход.
— Идеята беше на Лиет — щедро рече той. — Да свържем десет схематизатора. Човекът във всеки от тях да допринася по свой начин за изграждането на флиснадра.
— Не виждам как това би проработило — каза Гирил.
Розови петънца изникнаха върху гърдите и шията на Рил, изглежда приел думите ѝ като критика. Но кожата му бързо придоби синия оттенък на решителност.
— Самите ние също имаме съмнения, но първо ми позволете да ви обясня предимствата. Ако идеята на Лиет проработи, ще получим по-силен и по-устойчив флиснадр. Някой слаб човек би създал слабо устройство — ако изобщо преживее процеса. Свързването на отделни схематизатори ще ни позволи да прилагаме по-слаб натиск върху отделните човеци, а това повишава шансовете ни за успех.
Гирил остана доволна от идеята и от уверения начин на излагането ѝ. Но тя предрече и известни трудности:
— По какъв начин ще бъдат свързани отделните схематизатори? И как ще бъдат насочвани отделните усилия? Подобно нещо никога не е опитвано преди.
— В рамките на последната година сторихме много неща, които никога не бяхме опитвали. Имам идея — продължи той, вече колебливо. — Но не съм сигурен дали би ви харесала.
Отново синята решителност, накарала я да се усмихне. Рил се развиваше добре.
— Помните ли поведението на амплимета в Снизорт, точно преди експлозията? — каза Рил. — Изглежда той общуваше с възловата точка чрез нишки енергия.