— Да. Продължи.
— Помислих си… че…
— Че бихме могли да използваме амплимета, може би и самата Тиан, за да свържем схематизаторите?
— Да — тихо каза той. — Това противоречи на кредото ни, но…
— Използвали сме нея и кристала ѝ преди. Това не доведе до пълен успех.
— Да, торгнадрите, които изработихме чрез схематизирането ѝ, така и не достигнаха потенциала си — съгласи се Рил. — Какво стана с тях?
— Единият се повреди и трябваше да го унищожим. Другият изгоря в пожара. — Гирил потри брадичка. — Мисля, че зная какъв е бил проблемът, зная и как да го разреша. Но Тиан се намира далеч. Предлагаш да я отвлечем?
— Не и ако има друг начин — каза той. — А такъв може и да има. Помните ли как тя бе дошла в Снизорт, макар и саката, за да търси тетрарха? Прекомерното състрадание е нейната най-голяма слабост: тя изпитва загриженост за другите, дори когато те не ѝ отвръщат със същото. Тиан изпитваше състрадание дори към мен, неин иноземен враг. Ако разгласим, че тетрархът се намира тук, вярвам, че тя ще намери начин да го потърси.
— Може, ако получи възможност, но не бива да се осланяме на това — замислено каза Гирил. — А амплиметът е изключително опасен и е възможно да не успеем да го овладеем. Трябва да разработим алтернативен план. — Женската започна да крачи напред-назад. Бронираните ѝ люспи проблясваха във вълни, следващи размишленията ѝ: бледомораво, червено, пурпур. — Това не е единственият начин да свържем схематизаторите. Геомантичният глобус на тетрарха предоставя известни възможности. Ако бъде използван на определено място в Алцифер, ще ни свърши работа.
— Как така? — любопитно попита Рил.
— Алцифер така и не е бил използван. Градът спи, но все още съдържа мощ.
— Не разбирам.
— Няма как да разбереш — ти не познаваш мястото. Остави това на мен. Аз непрекъснато наблюдавам тетрарха. Той е започнал да модифицира глобуса си, защото е осъзнал недостатъците му.
— Откъде знаете?
— В Снизорт внимателно изучавах глобуса. Оттогава започнах да подавам информация на тетрарха, за да го накарам да осъзнае грешките в модела. Той ще дойде при мен за помощ — не разполага с друга възможност. Ако му предоставя съответното знание и той измени модела в съответствие с него, пренасянето на глобуса на определено място в града би ни осигурило нужното.
— Пак не разбирам за какво говорите — каза Рил.
— Няма значение, просто разсъждавах на глас. По-късно ще се заемем с това. За начало ще ти помогна с проектирането на новите схематизатори, поддаващи се на свързване. Тогава ще започнеш със схематизирането на флиснадра, но само до първата степен. След това ще го оставиш в стазис, докато геомантичният глобус не стане готов. Междувременно ще пусна слух в Лауралин, че тетрархът е избягал в Алцифер. Ако Тиан пристигне, ще я очакваме. С помощта на нейния амплимет и глобуса на Гилаелит ще създадем съвършен флиснадр. И тогава горко им на човеците! — ожесточено заключи тя.
— Б-бих искал да поставя едно условие — каза Рил. Началните му думи съдържаха стеснение, но сетне той завърши с решителност.
Гирил изглеждаше объркана, но отвърна:
— Онзи, който иска да води, трябва да се научи да бъде силен. Какво е условието ти?
— Тиан да получи почтително отношение, а след края на процеса да получи свободата си.
Женската наклони глава, впила в него пронизващите си очи.
— Благородството ти е похвално, но подобна постъпка би породила подозрението на собствения ѝ народ. Ами Гилаелит? И към него ли изпитваш състрадание?
— Той е заплаха за целия свят — отвърна безкрилият.
— Да, той е гениален и сляп глупак, който не проумява за какво би могло да послужи делото му, ако то се увенчае с успех. Той се кани да създаде нечувана мощ, която би могла да унищожи целия живот на Сантенар. Трябва да му попречим или да я присвоим. Какво предлагаш да правим с Гилаелит, Рил?
— Щом той престане да ни носи полза, очаква го кланицата.
Петнадесет
Иризис седеше сама, режеше лук и наблюдаваше как слънцето се оттегля от отвора на пещерата, в която живееха повече от месец. Нащърбеният вход бе обърнат към Туркадско море и се намираше в скала, разположена на около половин миля от лауралинското крайбрежие. Това бе най-безопасното скривалище, което Мас бе успял да намери — достъпно единствено за въздухоплавите на Гор, които не минаваха насам, и за лиринксите, които също избягваха да летят тук. Мястото имаше и един недостатък: то бе оголено за мразовитите югозападни вихри, които се усилваха с всеки изминал ден. Зимата все още се намираше далече, но приближаването ѝ се долавяше осезаемо.