Тя приклекна край огнището и изсипа сушения боб в съда. В продължение на седмица менюто им бе включвало супа от лук и боб. Дори майсторските умения на Иризис не можеха да придадат различен вкус, защото вече не ѝ оставаха подправки или мазнина. Така супата оставаше обикновена отвара, допълвана с джинджифилов чай за десерт — по-рано днес тя бе изровила малко от въпросния корен край единствения поток на острова.
Нямаше нищо за вършене и Иризис умираше от скука. Фин-Мах се бе оттеглила в себе си, Инуи мълчеше, а Флангърс бе придобил навика за дълги разходки край скалите, които никак не допринасяха за спокойствието на русата жена. Последната нямаше да се изненада, ако някой ден откриеше войника размазан в подножието. Онова разрушаване на въздухоплава и неспособността да поправи стореното разяждаха душата му. А Иризис не можеше да сподели тези си тревоги с Мас (в редките случаи, в които шпионинът изникнеше). Ейрин Мас не изискваше нищо от никого. И не предоставяше топлота.
Понякога тя имаше усещането, че разбира лиринксите в по-голяма степен от него. Мас изнасяше изчерпателни доклади пред Фин-Мах, прибавяше и своя съвет, когато изрично бъдеше попитан, но не казваше нищо повече. За всяко свое превъплъщение той построяваше нова роля, но през останалото време не разкриваше нищо от същността си. Иризис нямаше представа за надеждите или мечтите му. Дори не бе сигурна, че той притежава такива. Във всеки случай Мас се бе сдобил отнякъде с малка лодка и през по-голямата част от времето отсъстваше — може би по своя работа, може би по възложения на перквизитора.
Тя вече на два пъти бе разглобила контролера, за да подобри ефикасността му. Освен това бе разглобила и газогенератора, но, тъй като не бе разбрала начина му на функциониране, го бе сглобила обратно. Все пак бе направила едно нововъведение, оказало се решаващо за духа им. На борда на въздухоплава не можеха да използват огън, но генераторът се нагряваше по време на работа. Иризис бе започнала да кипва вода с негова помощ.
В полунощ, когато всички останали спяха, тя дочу изплющяването на платно. Вече бяха изминали пет дни от предишното заминаване на Мас. Иризис седеше край огъня и изработваше бижута от сребърна жица, както правеше всяка нощ. Щом приключеше, тя разглобяваше произведението и използваше среброто и кристалите в нова подредба.
Младата жена не можеше да стои без работа — което изглежда не бе проблем за Фин-Мах. Изработването на украшения не ѝ позволяваше да се замисля над неприятното предчувствие, което се усилваше с всеки изминал ден. Нещата щяха да се влошат още повече, преди да тръгнат към по-добро, но Иризис нямаше да доживее въпросното по-добро. Престъпленията, които бе извършила срещу скрутаторите, даваха достатъчно основания за десетократна екзекуция.
Дъното на лодка остърга каменистия плаж. След малко самият Мас изникна на прага. Лицето му бе посиняло от студения вятър.
— Получих новини за Флид и Ниш — каза осведомителят, — но двамата са изчезнали отново.
Той поклати глава и приседна до огъня, за да сгрее ръцете си. Студен вятър се надигаше над водата, извиваше се пред входа на пещерата и засипваше очите и супата им с пясък.
— Ял ли си? — попита Иризис.
— Само съм закусвал.
— Носиш ли някакви припаси? — с надежда попита тя.
— Не. Не съм придирчив.
Иризис мислено го наруга. По пътя си Мас несъмнено бе минал през много градове.
Той си взе от супата, а Иризис сложи вода за чай. Осведомителят разтърка гърба си.
— Дълго плаване, изморително гребане и денонощие ход преди това — безизразно рече той.
Високата жена наряза парче от джинджифиловия корен. Когато водата кипна, Иризис се надигна от мястото си край огъня, за да налее две чаши. Едната подаде на шпионина.
Мас отпи от горещата течност.
— Джал-Ниш е отвел армията си и кланкерите до действаща възлова точка западно от Госпет. Отправил се е след лиринксите към Гнулп, на около двадесет левги от нас. Възнамерявал е да ги примами в капан, но лиринксите са изчезнали.
— Къде?
— Предполагало се, че са се оттеглили в Мелдорин.
— Но в действителност не било така?
— Почти тридесет хиляди лиринкси устроили засада над долината Скитални, където Джал-Ниш разположил армията си. Капанът бил съвършен.
Кръвта ѝ се вледени.
— Какво е станало?