— Не виждам как би могъл да предугади този развой — каза Иризис.
— Не, разбира се. Но той предприема стъпки, за да се увери, че ако попадне в неблагоприятни обстоятелства или бъде затворен на тайно място, откриването му ще остане възможно.
Сърцето на русата жена ускори ударите си.
— Какви стъпки?
— Научихме много от Юлия. За следите, които Тайното изкуство оставя в околностите си. Освен това научихме много неща за възловите точки, енергийните потоци и кристалите.
Заобиколена съм от хора, които не могат да минат директно на въпроса, помисли си Иризис. Тя обви пръстите на крака си около камъче и си наложи да слуша търпеливо.
— Накратко — продължаваше Фин-Мах, — скрутаторът имплантира магнетит в меките си части. Така може да бъде открит в местата, където няма поле.
— Не очаквах, че в задницата му ще се намери достатъчно място за криене — промърмори Иризис.
— Точно ти би трябвало да знаеш — жлъчно отвърна перквизиторът. — Камъкът бе малък.
— Но как е възможно подобно проследяване?
— Някога мистик на име Голиас Лудия създал безпрецедентно устройство — дълговорител. То позволявало мигновено общуване, независимо от разстоянията. Тайната на това устройство отдавна е изгубена, но когато Флид използваше Юлия, за да открие Тиан и амплимета ѝ, се вдъхнови от идеята да проследява дребните излъчвания на специфични предмети. Ксервиш Флид е по-умен, отколкото подозираш. През последните години той е отговарял за проектите на всички мистици и занаятчии в Ненифър. А те са изобретили стотици устройства, захранвани от Изкуството.
— Не знаех това — рече Иризис. — И как ще го потърсим?
— Аз разполагам с кристал, който е синхронизиран с магнетита на Флид. Ако скрутаторът е още жив, ще го открием.
— А ако е мъртъв?
— Камъкът използва телесната топлина, за да се захранва. Ако е мъртъв, няма да доловим излъчване.
Тримата се върнаха обратно в пещерата. От малка дървена кутийка, привидно съхраняваща игли, Фин-Мах извади тревистозелен полупрозрачен кристал. Самият той бе с дължината на игла и малко по-дебел. След като го загря сред пръстите си, дребната жена го остави встрани и напълни до самия ръб златна купичка. Сетне добави още няколко капки. Повърхността на течността леко се изви над ръба. С помощта на пинцети тя отпусна кристала в съда и отдръпна ръка. Иглата заплава.
— Не мърдайте. И не дишайте в тази посока — тихо каза Фин-Мах. — Сега ще подам енергия.
Тя стисна юмрука си и го обгърна с другата ръка, затваряйки очи. Мас наблюдаваше неподвижен. Иризис почувства как скалпът ѝ настръхва.
Димна нишка изникна от водата. Навън вятърът фучеше край входа, разтърсваше храстите и караше светлината на огъня да трепти по стените на пещерата. Кристалът припламна в единия си край, а сетне се раздвижи бавно. Той се завъртя на половин оборот, върна се малко назад, изпълни още четвърт оборот, отново се поколеба и спря.
— Жив? — извика Иризис.
— Да, Флид е жив — отвърна Фин-Мах. — Сега ни остава да го намерим.
— Кристалът сочи почти право на запад, с малко отклонение на юг.
— Това все още ни оставя голяма зона в морето за претърсване — каза Иризис.
Фин-Мах стоеше загледана в потрепващата кристална игла. В едното ѝ око се оформяше сълза.
— Скрутаторите са пуснали флотилия, която да го търси — напомни ѝ Мас. — И въздухоплави.
Перквизиторът наметна дрехата си:
— Тогава да не губим време.
Шестнадесет
Още преди зазоряване въздухоплавът им се носеше ниско над Мъгливо море, което оправдаваше названието си, стелейки разкъсани облаци над вълните си. Денят бе студен, ветровит. Над водата бе надвиснало оловносиво небе. От поклащането на въздухоплава Иризис получи морска болест.
— Върви да полегнеш — посъветва я Фин-Мах. — Рифовете са още далече. Ще достигнем островите чак вечерта.
Иризис кимна, но остана на мястото си — чувстваше се прекалено напрегната, за да спи. Денят минаваше бавно. Някъде след смрачаване те приземиха машината си на подветрената страна на каменист остров и останаха да изчакват зората.
Тръпките мраз, тормозили Иризис цялата нощ, не я оставиха и след разсъмване. В продължение на часове те обхождаха десетки острови, болшинството от които представляваха купчини скали, проболи морето. До този момент не бяха открили и следа от човешко присъствие.
— Има ли нещо? — обърна се тя към Фин-Мах, която отново се бе привела над златната си купа.