Перквизиторът се навъси:
— Прекалено е ветровито. Кристалът се тресе като сред желе.
— А ако се приземим?
— В този вятър няма да има разлика. Водата е много неспокойна. По принцип този кристал трябва да бъде заобиколен с живак, само че аз не нося у себе си.
Те продължиха диренето, осъзнавайки, че времето тече. Малко преди здрач Инуи удари тревога. Останалите изтичаха при нея.
— Кораби! — каза Инуи и посочи.
Фин-Мах огледа морето с далекогледа си.
— На изток има флотилия. Плава под флага на Съвета.
Блеснаха сигнални огледала.
— Изглежда са ни забелязали — каза Иризис.
Фин-Мах се върна към кристала, но с напредването на мрака се отказа.
— Сега машината се тресе още по-силно. Така никога няма да го намерим.
— Гор също ще изпитва затруднения — опита се да я успокои русата жена.
— Той разполага с цяла флотилия, а също и Изкуства за проследяване и откриване.
И все пак продължиха. Не можеше да става и дума за отказване.
— Земя право пред нас — извика Флангърс към осем вечерта.
— Къде сме? — под светлината на свещ Фин-Мах се бе загледала в кристала.
Иризис ѝ показа мястото върху картата.
— Тук има половин дузина малки острови, а също и десетина островчета.
— Спусни ни ниско, Инуи, и намали скоростта. Всички ще се оглеждаме. Извикайте, ако забележите нещо.
Иризис прекара часове край борда. Носеха се съвсем близо до водата, в лицата им често плисваше морска пяна. Вееше режещ вятър, подчертаващ непригодността на летните им одежди. В слабата светлина море и земя почти не се различаваха.
— Какво има долу? — обърна се тя към Мас. — Не виждам и едничка светлина. Дори лагерни огньове няма.
— Повечето от тези острови са необитаеми. Няма дървета, тоест няма гориво. Храната се свежда до риба и морска трева.
— Няма дървета. — Иризис обви ръце около себе си. — Ако двамата са там, значи умират не само от глад, а и от студ.
Осведомителят се отдели от кърмата.
— Поне знаем къде не е Флид. Може да приемем, че не се намира и на онези острови на изток, тъй като флотилията е дошла от тази посока.
— Още колко острова ни остават да претърсим?
— Около осемстотин. Но ако кристалът е точен, ще елиминираме повечето от тях.
— И пак ще минат дни — каза тя. — Или седмици. Много преди това въздухоплавът ни ще се окаже свален. Безнадеждно е.
— Не съвсем — възрази шпионинът.
— Защо смяташ така?
— Зная къде можем да купим живак.
Насочиха се на югозапад, към Джибсторн, град, през който минаваше Високи друм. Въпросният път водеше началото си близо до Тиркир, столицата на Ооло, прекосяваше леса Кандалум, а после завиваше към мразовити земи, които бяха непознати дори на Мас. Пътуването им отне цялата нощ и част от последвалия ден, защото тук полето бе слабо.
Джибсторн бе сиво и мрачно място, град на димящи комини и одимени стени. Тук отпадният продукт от десет хиляди души и петкратно повече животни се оттичаше в канали, разположени в средата на улицата. По време на петмесечната зима, която вече чукаше на вратата, противните отпадни води замръзваха, предизвиквайки кафеникав разлив.
— Ще отида да се преоблека — заяви Мас, докато Инуи приземяваше въздухоплава край брега. Приземяването подплаши ято чайки и сбирщина още по-шумни парцаливи деца. — Не съществува прекомерна предпазливост.
Той изчезна в каютата и затвори вратата. Иризис, която винаги бе изпитвала любопитство към способността му да се превъплъщава, я заобиколи и долепи око до един дребен разкъс в брезента, чувствайки се като воайор.
Долови единствено размазано движение. Мас не променяше дрехите си и не си слагаше грим — той просто се променяше с все одеждите. Иризис се отдръпна и се отдалечи, за да не бъде забелязана. Мас не беше обикновен осведомител. Изглежда той бе трансформант и искаше да запази уменията си в тайна. Очевидно притежаваше значителен опит в Изкуството, щом прилагането на способностите не му причиняваше видими страдания. Интересно дали Флид знаеше?
Шпионинът изникна в превъплъщението си на червендалест и плешив селски търговец с кльощави крака и тлъсто шкембе. Промяната бе майсторска. Дори дъхът му вонеше на прокиснала бира. Иризис внимаваше да не го поглежда в очите, защото не беше сигурна, че няма да се издаде.
Фин-Мах отиде с Мас, а Иризис и Флангърс се отправиха към пазара, за да попълнят припасите си. Бързо откриха, че Джибсторн е гнил и противен град, където властта на скрутаторите не се усещаше. Местните бяха недружелюбни, а търговците бяха същински обирджии.