— Поне качеството си струва — каза Иризис, гладно загледана в един еленски бут. След две седмици постна супа тя бе готова да го изяде и суров.
— С тези цени остава и да не е.
Иризис започна да отброява сребърни монети от кесията си.
— Тези пари са на скрутатора, а той винаги избира най-доброто.
Двамата закупиха провизии за две седмици напред. Докато всичките им покупки бъдат пренесени до въздухоплава, перквизиторът и Мас се върнаха. Фин-Мах се усмихваше: рядка гледка.
Вътре тя почисти златната купичка и я напълни с живак. Повърхността се превърна в огледало, сред което кристалната игла заплава. Когато дребната жена изтегли енергия и я насочи към него, той плавно се завъртя, за да посочи назад. Перквизиторът леко потропа по купичката. Сред огледалото плъзнаха вълни, но кристалът не трепна.
— Така е по-добре. — Фин-Мах свери посоката с бордовия компас и я нанесе върху картата си. — Нека Инуи да се отправи с пълна скорост, предстои ни да наваксваме много.
И може би вече сме закъснели, помисли си Иризис.
Обратното пътуване се оказа бавно. През целия път летяха в насрещен вятър. Понякога им се струваше, че силата му ги оттласква назад. По здрач не бяха преодолели дори половината разстояние.
Неспособна да сдържи притеснението си, Иризис започна да крачи върху увисналата палуба. Зад гръдната ѝ кост се бе образувала буца. След като бе отписала и двамата си приятели, а впоследствие бе узнала, че поне единият от тях е жив, тя вече не знаеше какво да чувства. Скрутаторската флотилия сигурно бе достигнала главния островен масив още тази сутрин. До този момент войниците сигурно бяха претърсили десетки от късовете суша. Може би бяха открили корабокрушенците. Какво ли щеше да причини Гор на Флид? Тя не мислеше, че го очаква екзекуция на място, защото скрутаторите обичаха публичните наказания. Ако Ксервиш попаднеше в ръцете им, спасяването щеше да стане невъзможно. Същото важеше и за Ниш, ако той изобщо бе оцелял.
Тя влезе в каютата. Фин-Мах стоеше до прозоречния отвор, нормално затулен, и наблюдаваше кристала. Живачните изпарения бяха смъртоносни в затворено пространство, така че тази нощ трябваше да спят на палубата, сред ледения вятър.
— Някаква промяна? — попита Иризис.
— Не.
— А ако вече са го заловили? Има ли някакъв начин, по който бихме могли да узнаем?
— Не.
— И е възможно кристалът да ни отвежда към капан.
— Да.
Иризис опита да улови погледа ѝ, а Фин-Мах отмести очи. Последната бе изпаднала в едно от мълчаливите си настроения, когато опитите за разговор бяха излишни. Занаятчията се оттегли да спи в хамака си, опънат край левия борд, където се люля цяла нощ. Всяко раздвижване отвеждаше леглото ѝ над парапета. Ако въжето се скъсаше, тя щеше да полети към смъртта си. Краката ѝ измръзваха, а сънят не идваше. Малко по-назад се намираше хамакът на Флангърс. Войникът също се въртеше, неспокоен. Край другия борд Мас похъркваше тихо. Нищо не смущаваше неговата почивка.
Изгревът на слънцето освети все така посърнало небе и тъмносиво море. От лявата им страна се разгръщаше тесният Каринтски полуостров. Пред тях се издигаха стотици острови и хиляди рифове, докарали смъртта на не един моряк. Иризис започна да удря крака в напразен опит да се сгрее.
— Престани! — кресна Фин-Мах. — Разклащаш съда.
Иризис взе далекогледа на перквизитора и започна да оглежда хоризонта.
— Има ли нещо? — Флангърс изникна до нея, потривайки посинели пръсти.
— Не.
— Чаша горещ чай?
— С радост — каза тя. — Благодаря ти.
Двамата сгряха пръсти около дървените си купички. Не изпитваха нужда да разговарят.
Едва в средата на деня Иризис зърна първото платно, право пред тях.
— Това е лош знак — каза Мас. — Или скрутаторите са се отправили директно към него, или…
— Или вече са го заловили — покрусено довърши Фин-Мах. — Ако не бяхме изгубили ден и половина заради живака…
— Щяхме още да търсим — каза Флангърс.
След половин час флотилията на Гор изникна, разпръсната в огромна дъга. Въздухоплавът, следващ кристала, все още се отправяше към първия кораб.
— Какво има пред нас? — попита перквизиторът.
— Група острови, обвити в мъгла — отвърна Иризис, без да се консултира с картата.
— Корабът ще ни изпревари. Пилоте! — изкрещя Фин-Мах. — Можеш ли да увеличиш скоростта?
Инуи не отговори, но звукът на ротора стана по-настойчив. Това не промени нищо.